Топенето на ледниците в Гренландия е необратимо

Близо 40 години сателитни данни от Гренландия показват, че ледниците на острова са се свили толкова много, че дори глобалното затопляне да спре днес, ледената покривка ще продължи да намалява.

Откритието, публикувано в списанието Nature Communications Earth and Environment, означава, че ледниците на Гренландия са преминали точката, където снеговалежът, който всяка година попълва ледената покривка, не може да компенсира загубения лед, който изтича в океана от ледниците.

"Разглеждахме тези наблюдения в дистанционно изследване, за да проучим как се различават загубите и натрупванията на лед“, казва Михалеа Кинг, водещ автор на изследването и изследовател от центъра за полярни изследвания и климата на Държавния университет в Охайо. "И това, което открихме, е, че ледът, който се изхвърля в океана, далеч надминава снега, който се натрупва на повърхността на ледената покривка."

Кинг и други изследователи анализирали месечни спътникови данни от над 200 големи ледника, изтичащи в океана около Гренландия. Техните наблюдения показват колко лед се разпада на айсберги или се топи от ледниците в океана. Те показват и количеството снеговалеж всяка година - начинът, по който тези ледници се попълват.

Изследователите установили, че през 80-те и 90-те години новонатрупаният снег и ледът, който се стопявал или отцепвал от ледниците, са били предимно в баланс, запазвайки ледената покривка непокътната. През тези десетилетия, според изследователите, ледените покривки обикновено са губели около 450 гигатона (около 450 милиарда тона) лед всяка година, които били набавени отново от снеговалежите.

Анализът на изследователите установява, количеството лед, който се губи всяка година започва непрекъснато да се увеличава около 2000 г., така че ледниците губят около 500 гигатона всяка година. В същото време снеговалежът не се увеличава и през последното десетилетие скоростта на загубата на лед от ледниците остава приблизително същата. Това означава, че ледената покривка губи лед по-бързо, отколкото се попълва.

Преди 2000 г. ледената покривка е имала приблизително еднакъв шанс да набави и да губи маса всяка година. В настоящия климат ледената покривка ще набира маса само на веднъж всеки 100 години.

Кинг посочва, че големите ледници през Гренландия са отстъпили средно около 3 километра след 1985 г., "това е голямо разстояние", казва тя. Ледниците са се свили достатъчно назад, така че много от тях са в по-дълбока вода, което означава, че повече лед е в контакт с водата. Топлата океанска вода топи ледника, а също така затруднява ледниците да се върнат към предишните си позиции.

Това означава, че дори и хората по някакъв чудо да успеят да спрат климатичните промени, ледът, изгубен от ледниците, изтичащи към океана, вероятно ще ностане повече от леда, натрупан от валежите сняг, и ледата покривка ще продължи да се намалява известно време.

Топенето на ледниците прехвърли динамиката на целия леден слой в постоянно състояние на загуба, казва Иън Хауат, съавтор на документа, професор по земни науки и учен в университа на Охайо. "Дори климатът да остане същият или дори да стане малко по-студен, ледената покривка все още ще губи маса."

Изчезващите ледници в Гренландия са проблем за цялата планета. Ледът, който се топи или откъсва от ледените покривки на Гренландия, се озовава в Атлантическия океан, и в крайна сметка във всички световни океани. Ледът от Гренландия има водещ принос за повишаването на морското равнище - миналата година количеството лед, който се разтопи или се откъсна от ледената покривка на Гренландия, доведе до увеличаване на океаните с 2,2 милиметра само за два месеца.

Работата на учените е подкрепена с безвъзмездни средства от НАСА. Други изследователи на щата Охайо, които са работили върху това проучване са Салваторе Кандела, Мюнг Нох и Аделаида Негрете.

Michalea D. King, Ian M. Howat, Salvatore G. Candela, Myoung J. Noh, Seonsgu Jeong, Brice P. Y. Noël, Michiel R. van den Broeke, Bert Wouters, Adelaide Negrete. Dynamic ice loss from the Greenland Ice Sheet driven by sustained glacier retreat. Communications Earth & Environment, 2020; 1 (1) DOI: 10.1038/s43247-020-0001-2

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Видеа по темата

Последни новини