6 °C

Турция: Задава се тежка криза

Мурат Юсал беше назначен за управител на Турската централна банка от президента Ердоган, за да изведе страната от рецесията и валутната криза. Но се случи точно обратното: Турция в момента се бори не само с последиците от пандемията, но и със стремглавото обезценяване на местната валута. В петък (7.08) лирата достигна нов антирекорд и един долар се търгува за 7,35 лири. През тази година валутата вече изгуби една пета от стойността си, пишат от "Дойче веле".

Това е лоша новина за 80-милионното население на Турция: обезценяването на лирата означава не само по-ниска покупателна възможност, но и потенциална банкова криза. Външният дълг на Турция е огромен, а според рейтинговата агенция S&P над една трета от всички кредити в страната са в чужда валута.

Белези за нова криза

Спадът в стойността на лирата прави връщането на тези кредити още по-трудно.

Ако в резултат на обезценяването на валутата много кредити останат необслужени, банковите институции ще са изправени пред сериозен проблем с ликвидността.

Валутните резерви на Централната банка се сринаха от 81 на 51 милиарда долара. От миналата година насам Централната банка и другите парични институции са изразходвали над 110 милиарда долара, за да подкрепят лирата на валутния пазар. Ако валутата не се стабилизира, обезценяването, инфлацията и дефицитът ще продължат да растат. “Имаме всички предпоставки за истинска криза”, предупреждава Николай Марков, водещ икономист в “Пиктет Асет Мениджмънт”. 

Според анализаторката на “Комерцбанк” Антье Префке, липсата на сериозна борба срещу инфлацията от страна на Централната банка, както и поддържането на крайно нисък лихвен процент са основните причини за задаващата се криза. Основният лихвен процент на Централната банка падна за по-малко от година от 24% на 8,25%, докато инфлацията се задържа на ниво от 12 на сто.

„Затова прогнозираме, че лирата ще остане под траен натиск“, казва експертът. Нестабилната национална валута е лоша новина за страна като Турция, която е бедна на суровини и силно зависима от вноса. Защото това прави импортът осезаемо по-скъп, което от своя страна се отразява тежко на корпоративните печалби и покупателната способност на потребителите.

Пандемията удари тежко туризма

Ситуацията се усложнява допълнително от пандемията, която нанася сериозен удар на икономическата и финансова стабилност на Турция. Липсата на чуждестранни посетители вреди на туристическия бранш, който иначе носи много пари в страната. През първата половина на 2020 година броят на чуждестранни туристи е намалял със 75% до ниво от 4,51 милиона души. Затова икономисти прогнозират, че спадът в БВП на Турция тази година ще е над 4%.

Единственият възможен ход на Мурат Юсал в тази ситуация е значително да увеличи основния лихвен процент, за да направи лирата отново привлекателна. Спорно е обаче дали президентът Ердоган ще е съгласен с подобна мярка. Турският държавен глава многократно се е обявявал за враг на високите лихви, настоявайки за допълнителното им снижаване като мярка за стимулиране на икономиката.

Вести.бг

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта (2)

  • 1
    Юн
    Юнал Юсуф Лютфи
    6 -5
    15:10, 9 авг 2020
    Само Реджеп Ердоган ще ги оправи чалмите, от 80 ще останат 8 милиона.
    • Ах
      Ахмет Ахметов
      2 -1
      22:30, 11 авг 2020
      Чалмите са гола вода.
Последни новини