Кърджалийските пирамиди разказват древни приказки

Кърджалийските земни пирамиди са едни от най - красивите в страната. Те са изваяни от вулканични туфи, образувани от вулканска пепел на дъното на еоценското море, което преди 50 млн. години се е разстилало на мястото на днешните Източни Родопи. Наситени с железни, манганови и др. окиси, туфите получавали различно оцветяване - розово, зелено, жълто, бяло и др. А нееднаквата им твърдост е причина и за различното им рушене от топлината, студа, дъжда и вятъра.

Така в продължение на хиляди години са били изваяни приказните кърджалийски пирамиди. Едни от тях имат форма на скални гъби, под короната на които човек може да намери сигурна защита от дъжда и палещото слънце.

Според преданието някога по тези земи живеел въглищар на име Радуил, който имал четири красиви дъщери.

Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките започнали да бягат и се скрили в близката крепост. Започнала люта битка, но много от защитниците на крепостта били избити, а голяма част от жените пленени.

Завели ги при главатаря да ги огледа и задели най-хубавите за себе си, а останалите да продаде на пазара за робини. Щом го наближили ярост обзела сърцата на Радуиловите дъщери. Те започнали да хвърлят по него дървета и камъни. Конят му се изплашил и ездачът паднал на земята. Тогава девойките се втурнали към него и го разкъсали, а после се скрили в близката гора. Но приятелят на главатаря кара Омур хукнал да ги преследва. Настигнал ги чак на залез слънце и замахнал с ятагана.

Отсякъл главата на първата девойка и о, чудо! Щом докоснала земята тя се превърнала в каменна гъба. След това съсякъл и нейните сестри и същото се повторило с тях. Ужасен Кара Онур слязъл от коня. Преди да убие и последната мома той се превърнал в черна скала. И днес хората от село Бели пласт на пътя между Кърджали и Хасково наричат самотната скала Каратепе.

Каменните гъби край село Бели пласт, община Кърджали, са един от 50-те малко познати туристически обекта в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”.

На пътя, който свързва Хасково и Кърджали, почти до самото шосе, на около километър от село Бели пласт, се намира природен феномен, наречен поради причудливите си форми Каменните гъби. Тук, на площ от 3 хектара, са разположени впечатляващи скали, наподобяващи гигантски гъби – с розови на цвят пънчета и зеленикави шапчици.

Височината на скалите достига до 2,5 – 3 метра.

През 1974 г. „гъбите“ са обявени за природна забележителност.

В продължение на хилядолетия се е оформяла тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

Природният зеолит, наричан още клиноптилолит, е изключително полезен минерал. Заради свойствата му, граничещи с вълшебство, той е обявен за минерал на ХХ век. Смята се, че най-качественият клиноптилолит се намира в Източните Родопи, в района на Кърджали. Поставен във водна среда, клиноптилолитът елиминира от нея всички вредни за човека вещества, включително и радиоактивно замърсяване.

Този защитен скалeн феномен трябва да бъде грижливо пазен от всички, за да съхрани величието си и да пребъде за поколенията.

На няколко километра от Каменните гъби край село Зимзелен пък се намира друга скална група – Каменната сватба. При вида на тези пирамиди човек може да стои захласнат с часове. С известно въображение не е трудно да се различат фигури, които бихме оприличи на хора. За този феномен са известни две легенди. Според първата

сватбарите и младоженците били вкаменени от Бог, защото свекърът го ядосал с нечестивите си помисли към младата булка.

Втората ни разказа Стела Николова в „Легенди и поверия от Източните Родопи”

Живеело в съседното село красиво момиче. Строен момък се влюбил в девойката. Той бил пленен от кръшната й снага и големите й очи. Дълго копнеел по нея, залинял, но не смеел да я поиска за жена. Разбрал бащата за мъката на единствения си син и отишъл в селото да я откупи

за снаха. Взели момичето и вдигнали голяма сватба. Тръгнало шествието между двете села. Но по пътя изведнъж се извила вихрушка и повдигнала булото на невестата. Всички били запленени от нейната неземна хубост. Бащата на жениха погладил брада и сластни мисли нахлули в главата му. Видяла го една старица, която скрита между дърветата, наблюдавала сватбата. Тя била отгледала жениха от малък, но не била поканена на тържеството. Като видяла лицето на свекъра, веднага се досетила какво е намислил. Ужасена възрастната жена пожелала Природата -майка да превърне в камък всички, та да не се случи това, което свекърът си е намислил. А после и тя се превърнала в камък.

Народната фантазия е оприличила тази прекрасна природна композиция като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която доброто побеждава злото.

 Източните Родопи - декор за филми

 Красивата природа на Източните Родопи е предпочитан декор за режисьори и сценаристи.

Последният български игрален филм, сниман в Източните Родопи, е „Козелът” по едноименната новела на Йордан Радичков и мотиви от други негови произведения. За работата над сценария през 2009 г. режисьорът Георги Дюлгеров привлича една млада писателка - дебютантката в киното Кристин Димитрова. В главните роли участват Иван Бърнев и американката Анджела Родел. Оператор е Радослав Спасов.

За снимачна площадка Георги Дюлгеров и Радослав Спасов избират "Каменната сватба" край Кърджали, също Перперикон, Татул, където са заснети част от специалните сцени с Козела.

1000 гледат на открито "Самодивска сватба"

През 2013 г. около 1000 зрители се събират около природния феномен "Каменната сватба", където под открито небе се играе спектакъла "Самодивска сватба". 25 артисти се включват в уникалното представление. То е съпроводено от светлинни и звукови ефекти.Публиката е пренесена в магичния свят на същества от българския фолклор. Мистиката е допълнена и от причудливите форми на скалния феномен "Каменната сватба". Самата постановка се представя на 2 сцени, а зрителите също са привлечени в спектакъла малко преди финала му, когато участниците им раздават плодове и чаши вино. Със "Самодивска сватба” тогава е дадено началото на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон”.

www.standartnews.com

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини