С образуването на Мастанлийския (Момчилградския) окръжен съвет се създава и Окръжна постоянна комисия. За съжаление има запазени само частични документи отразяващи дейността на Окръжната постоянната комисия

Избрания за първи председател на Мастанлийския (Момчилградския) окръжен съвет Никола Ангелов Янков учредява и първата Окръжна Постоянна комисия към окръжния съвет със седалище град Кърджали, която е приемник на съществуващата до тогава Окръжна постоянна комисия в Гюмюрджина. Окръжната постоянна комисия се явява изпълнителен орган на Окръжния съвет и имала за цел да реализира неговите решения. Начело на постоянната комисия е стоял председател, назначаван с указ и секретар, който се е избирал от членовете на комисията.

През периода 1920-1923 г. се изграждат и някои от основните служби към Окръжната постоянна комисия, а именно Планоснимачно бюро, Водоснабдително бюро, Тютюнево бюро, Финансов контрол, Комисия за трудово поземлена собственост и други, които са подпомагали разрешаването на различни въпроси в съответната област. Тя е съдействала за развитието на учебното дело, здравеопазването, селското стопанство, благоустрояването, а също така и за строителството на различни постройки и обществени сгради, които в този период са били много необходими на създадените вече служби. Дейността на Окръжната Постоянната комисия може да бъде проследена и по гласуваните през годините бюджети.

В писмо № 183 от 25 ян. 1923 г на Мастанлийската (Момчилградската) окръжна постоянна комисия изпратено до кметовете се дават указания какви средства да се предвидят в бюджетите на общините за 1923/1924 финансова година. От там можем да видим че са били залагани суми от по 2000 лв. за градските общини за доставки за библиотеките, заделяни са били и средства за благотворителност и за благоустройство, както и за подобряване на скотовъдството.

Постоянната комисия е давала средства за всестранното развитие на града и региона. В бюджета за 1928 г. е предвидена сумата от 500 000 лв. за закупуване на инструменти и сечива за окръжния разсадник, отпуснала е сумата от 150 000 лв. за новостроящата се църква в Кърджали, полага грижи за довършването на новата училищна сграда в Кърджали, прави проучвания за нужното количество помпи (водни елеватори) за доставка на питейната вода до всички населени места, извършва необходимите дейности за прокарването на пътя Егри-Дере (Ардино)-Лъджа-Петково, като за целта е предвидила сумата от 2 150 000 лв. Комисията е отпуснала сумата от 3 500 000 лв. за строителството на моста за железопътна линия върху река Арда, спомогнала и за самото преместване на гарата, която е била проектирана извън града. Дейността на създаденото Планоснимачното бюро към Окръжната постоянна комисия върви с много бавни темпове. До 1927 г. са били напълно готови плановете на Ортакьой (Ивайловград) и Кушукавак (Крумовград), а до края на годината са били предвидени да се изпратят и плановете на Егри-Дере (Ардино), Шех Джумая (Джебел) и Мастанли (Момчилград). Друг съществен отрасъл за развитието на който допринася Постоянната комисия това е тютюнопроизводството и специално създаденото за това Тютюнево бюро с цел подобряване, поощряване и покровителстването на производството и търговията с тютюни произведени в окръга. За тази цел през 1929 г. Постоянната комисия е организирала провеждането на Тютюнева изложба, за което е предвидила разходи от 50 000 лв. Грижата за изграждането на сгради също не е малка. През 1929 г. са обявени търгове за постройка на сграда на Окръжната ветеринарна лечебница в Кърджали на стоиност 450 000 лв. , канцеларии за Овощния разсадник за сумата от 242 000 лв. и стопански помещения към разсадника. Но първото голяма здание, което е построено с нейна помощ това е сградата на самата Постоянна комисия, за което е предвиден кредит в размер на 2 800 000 лв. Това е така наречената Палата, която се е простирала на площ от 759 кв. м. Тази сграда е била на два етажа и е служила дълги години за помещения на Областния съд, Околийско управление, поща и т. н. Сградата е направена по проект на архитектите Виктория Ангелова и Чавдар Мутафов, а предприемач е бил архитект Желю Койчев. Първата копка на сградата е направена на 13 април 1930 година от председателя на Окръжния съвет Иван Попов.

През периода на своето кратко съществуване председатели на Окръжната постоянна комисия са били: през 1922 – 1923 г. – Георги Андонов, през 1924 – 1925 г. Петър Иванов, от 1926 – до февр. 1927 г. Христо Вьтов, от март 1927 – до ноември 1927 г. Никола Чалъбашиев, от февр. 1928 – до ян. 1929 г. Руси Тодоров, от февр. 1929 г. – до февр. 1930 г. Христо Вътов, от март 1930 – до 1933 г. Андрей Георгиев. Секретар-бирници за същият период са били: Тодор Фурнаджиев през 1920 – 1927 г. , Датко Николчев от март 1927 г. – до 1932 г. От май 1927 г. се обобява и длъжност само „Секретар“. Тази длъжност в периода от май 1927 г. – до март 1928 г. се заема от Александър Тренев, след това съществува само длъжността „Бирник“.

Съставът на Постоянната комисия се е променял непрекъснато в годините от 1920 г. до 1934 г. До 1925 г. комисията е наброявала между 12 и 16 служителя. В нея са влизали длъжности като секретар-бирник, окръжни проверители, книговодител, архивар и помощник архивар, писар и разсилни, по късно се разкрива и длъжност докладчик. През 1925 г. към състава на комисията са включени и медицински лица, като околийски лекар, медицински фелдшери и акушерки. Персонала нараства до 36 служителя.

Окръжната постоянна комисия е издавала и вестник наречен „Мастанлийски окръжен вестник“, които е отразявал по пълно нейната дейност. Вестникът започва да излиза три пъти в месеца, като първият му брой излиза на 10 юли 1927 г. Животът на Мастанлийската (Момчилградската) окръжна постоянна комисия е кратък. Тя е закрита на 1 септември 1933 година.

Окръжната постоянна комисия като изпълнителен орган на Мастанлийския (Момчилградския) окръжен съвет е създадена и започнала дейността си при трудни условия, но е правила всичко възможно за реализиране на решенията на Мастанлийския (Момчилградския) окръжен съвет, за развитието на ново сформираният окръг, оказвала е съдействие за разрешаването на различни стопански и икономически въпроси, съдействала е за развитието на учебното дело, здравеопазването, селското стопанство, благоустрояването и строителството, давайки своя принос за развитието този край.

Гергана Димитрова

Държавен архив – Кърджали