Бейхан Емин е роден на 5 август 1985 година в Ардино. Започва да играе тенис на 8-годишна възраст. Негов първи треньор е сегашният наставник на „Юнак” Бахри Юмер. Бил е състезател на СКТМ „Юнак 2005”, „Никена” (Хасково), „Дендтрит” (Неделино) и НСА (София). В спортната си кариера има над 40 медала от републикански и международни състезания. Сред най-значимите му успехи е бронзовото отличие от Балканиадата за юноши в Турция. Завършил е Националната спортна академия в София. Женен, с едно дете.
- Кога и как се запозна с малкото топче. Бихте ли върнали лентата на годините назад?
Тенисът на маса е моят живот. За първи път хванах хилката в бившия завод „Аврора” при чичо ми, те там имаха една тенис маса, където играехме. Бях на 8 годинки когато за първи път влязох в залата вътре имаше сигурно около 40-50 деца. На втората седмица, първият ми треньор Бахри Юмер ни строи всичките 50 деца. Каза ни, че днес ще имаме изпит, който се състои от различни упражнения и накрая ще останем само 8 деца и за моя радост аз бях един от 8-те деца, които са успели да грабнат окото на първия ми треньор.
Разкажи ни накратко за състезателната си кариера?
До 18-годишна възраст във всичките възрастови групи, в които съм се състезавал винаги съм бил сред най-добрите 3-ма на България. Най-голямото разочарование, като състезател изпитах на 15 години, когато не бях поканен да се състезавам за националния отбор на България макар да бях станал републикански вицешампион и 3-ти на Топ 12. И след това състезателната ми кариера започна да отслабва. Бях отчаян, не виждах смисъл да продължа,позволих на отчаянието да ме победи. Но любовта ми към тениса се оказа по-силна от отчаянието. И си казах „Добре, като състезател се провали, сега трябва да продължиш и да изградиш състезатели, които да постигнат резултатите, които ти не успя като състезател”. Болката от провала не ме оставяше намира и си обещах повече никога да не се оставя да ме победи отчаянието.За това реших да кандидатствам за треньор в Национална спортна академия (НСА).
Напоследък сме свидетели на доста добри резултати на ардинските тенисисти, безспорно една от причините за тези резултати са треньорите. Според теб какви качества са нужни на един спортист, за да е добър треньор?
На първо място да има търпение и да знае как да спечели вниманието на децата особено, ако са по на 6 или 7 годинки. Изморително е, но на мен ми доставя удоволствие. Децата са като гъба попиват всичко много бързо.
Кога и как започна треньорската си дейност?
Започнах преди 4 години. След като завърших НСА се върнах в Ардино и отидох при кмета на общината Ресми Мурад. Споделих с него за плановете и амбициите си развитието на тениса в Ардино. След което започнах да работя с една група момиченца, които миналата година успяха да извоюват Републиканската титла при 12 годишните. Надявам се и за напред да продължават да жънат успехи за Ардино.
И накрая искаш ли да посъветваш нещо бъдещите тенисисти и тенисистки ?
Да мечтаят и за нищо на света да не се отказват от тях. И да запомнят без болка и с ръце в джобовете никога няма да усетят вкуса на победата. Нека не забравят, че болката е временна, но ако се откажат от мечтите си тя ще трае вечно. Нека болката им ги направи по-силни, а не по-слаби!
Въпросите зададе:Гюнер Шукри
