Датиране на най-старото известно парче лунен циркон, донесено на Земята от екипажа на "Аполо 17" през 1972 г., позволи на екип от германски, австралийски и американски учени да определят кога се е формирала лунната повърхност, съобщи "Дискавъри".

Главният автор на публикацията Александър Немчин от техническия университет "Къртин" в Пърт, Австралия, казва, че според общоприетата теория Луната се е образувала от отломки от сблъсък между Земята и космическо тяло преди повече от 4,5 милиарда години.

Ученият обяснява, че топлината, създадена от съединяването на отломките, които са формирали Луната, е създала океан от магма с дебелина 500-800 км.

Изстиването, или кристализирането на океана от лунна магма е създало естествения спътник на Земята, както го познаваме сега.

Кристализирането на океана от лунна магма е станало през първите 250 милиона години от историята на Луната.

Анализът на цирконовите частици може да определи точния момент на процеса, тъй като цирконът се образува през най-крайните стадии на втвърдяване на магмения океан.

Цирконът се използва за точно датиране на геоложки процеси в скали, защото съдържа уран, а уранът се разпада в олово със скорост, която е известна на учените. Като анализират съотношението между изотопите на оловото и урана в лунния циркон,

Немчин и колегите му определят, че цирконовото зърно е на 4,42 милиарда години. Според експертите това показва, че лунната кора се е формирала напълно за около 100 милиона години.