Клошари бедстват в Кърджали и власти и социални работници са безсилни да се справят с проблема.Бездомниците отказват да бъдат настанени в социални или здравни институции.Те предпочитат гостоприемството на кърджалийските улици.Храната е от контейнерите за смет.Стига се до абсурда,когато им предложат пресни продукти да ги хвърлят.Отдавна се говори,че градът има нужда от дом за бездомни.Факт е,че тези хора не допринасят за лицеприятният образ на града ни.
Поредният бездомник бе засечен тези дни в централната част на града.Той е свил гнездо в градинката пред ресторант „Москва”.В храстите клошарят е положил дюшек на който спи вечер.През деня обикаля контейнерите за смет,за да търси храна.
Преди няколко месеца негов събрат се нахвърли на служители на „Социално подпомагане“,пожелали да му окажат закрила. По сигнал на Кърджали бг вести социални работници извършиха проверка в района на Военния клуб, където бе потърсил убежище клошарят.Той събираше боклуци и около него се разнасяше непоносима смрад.Социалните работници се опитали да установят контакт с него и да му предложат възможност за настаняване в социално заведение.Клошарят обаче се нахвърлил върху тях,проявявайки безпричинна агресия.Социалните работници се оттеглили и сигнализирали полицията на телефон за спешни повиквания 112.
На място е бил изпратен патрул.Клошарят се държал миролюбиво и не проявил агресия.Полицаите го предупредили да не нарушава обществения ред.
От Областната дирекция на МВР подчертаха,че не е в компетенцията й да се грижи за жители на Кърджали , отпаднали от социалния живот.
Ще припомним и случая на полусляпата старица Зинка Михайлова Йорданова,която през 2014 г. в продължение на 8 месеца обитава вход на затворен магазин непосредствено до сградата на телефона за спешни повиквания 112 на Пазара.Тя живееше със сина си Михаил и разчиташе на подаяния.
За Кърджали бг вести тя разказа,че е на 85 години.Преди 15 години е останала вдовица.Девер и продава наследствената къща и я изхвърля на улицата заедно със сина й Михаил.Зинка преживява със сто лева пенсия и подаяния на живущите в близост до нейната „обител”.
Искам само една стаичка за мен и сина ми.Ходихме до социалните.Молихме и кмета Хасан Азис,но се оказа,че свободно жилище за мен няма,споделяше жената.Тя разказа,че и предлагат да влезе в болница,но тя предпочита дом.
Отправихме запитване към Дирекция „Социално подпомагане”.От там заявиха,че отдавна се опитват да решат проблема.Ето и отговорът ,който публикуваме дословно:
„От страна на служителите на Дирекция социално подпомагане-Кърджали са провеждани многократни разговори с лицата /Зинка и Михаил/ за възможностите за оказване на социална подкрепа за ползване на социални услуги и настаняване в Държавна психиатрична болница-Кърджали.
В края на м. октомври 2014 година длъжностни лица от ДСП – Кърджали проведоха разговори с кметския наместник, кварталния инспектор на кв. Боровица и директора на ДПБ – Кърджали относно възможностите за предоставяне на социална закрила на двете лица. Всички представители на институции изразиха готовност за предприемане на съответни действия.
При проведен разговор на 07.11.2014 г. в ДСП – Кърджали възрастната жена категорично отказва подкрепа и заявява, че не желае да ползва социална услуга в специализирана институция, за което е подписала и декларация. Възрастната жена говори несвързано и иска къща, в която да живее самостоятелно.
Синът й е с диагностицирано заболяване: „Лека умствена изостаналост” видно от удостоверенията, но не е освидетелстван от ТЕЛК. През месец ноември 2014 г. е настанен в ДПБ- Кърджали, но през повечето време е с майка си.
Поради установения риск за живота и реалната опасност за здравето на лицата на 18.12.2014 г. е подаден сигнал до Районна прокуратура- Кърджали от страна на директора на ДСП-Кърджали, с молба за съдействие относно принудителното им настаняване и задължително лечение в лечебно заведение – ДПБ – Кърджали”.
Одисеята завърши със смъртта на Михаил.
Георги Кулов
