Що се отнася до липсата на сънища, общоприетото схващане гласи, че когато потънем в дълбок сън и спрем да сънуваме, съзнанието ни изчезва.
Учените обаче откриха нови начини за определяне на състоянието, характеризиращо се с отсъствие на сънища. Според тях липсват доказателства, че съзнанието ни се изключва, когато спрем да сънуваме. Те са категорични, че състоянието при което не сънуваме е далеч по-сложно, отколкото сме предполагали.
Според Ейвън Томсън от Университета в Британска Колумбия, Канада, съществуват доказателства за проява на съзнанието през всички фази на съня, включително фазата на дълбокия сън, а това би могло да има последици за хората извършили престъпления по време на сомнамбулизъм.
Състоянието, характеризиращо се с липсата на сънища, се проявява между отделните сънища – това е фазата на дълбокия сън, когато съзнанието временно се изключва. То няма нищо общо с онези случаи, в които просто не успяваме да си спомним съня.
Екип изследователи от Калифорнийския университете обяснява, че повечето хора над 10-годишна възраст, сънуват поне от 4 до 6 пъти на нощ по време на фазата на бързо въртене на очите.
Като се има предвид, че фазата на бързо въртене на очите варира от 5-10 минути при първото си проявление през нощта, до 30-34 минути по-късно през нощта, изследователите предполагат, че всеки сън е не по-дълъг от 34 минути.
Съществуват доказателства, че ние хората сънуваме и извън фазата на бързо въртене на очите – обикновено 1-2 часа преди да се събудим, но като се има предвид, че спим средно по 7 часа на нощ, все пак остава достатъчно време за проявление на фазата характеризираща с отсъствие на сънища.
Според Томпсън схващането, че при липсата на сънища или през фазата на дълбок сън, съзнанието се изключва е твърде опростено. Той твърди, че това не е липса на съзнание, а преживяване, което включва определени стимули и познавателна дейност.
Изследователите са категорични, че през фазата, в която не сънуваме, съзнанието не се изключва, а просто се променят преживяванията ни.
Всъщност в момента все още не ясно, дали съзнанието изобщо съществува по време на сън, а само че то няма склонността да се включва и изключва. Или както казват изследователите:
“Ние не твърдим, че съзнателната умствена дейност се запазва по време на сън. Дали освен сънуването през нощта се проявяват и периоди на на изключване на съзнанието, за нас това е отворен емпиричен въпрос. По-важното е, че според съществуващите доказателства, малко вероятно е през фазата на съня, характеризираща се отсъствие на сънища да има загуба на съзнание.”
Всичко това означава, че трябва да преосмислим престъпленията извършвани по време на сомнамбулизъм.
Според сегашното схващане човек не може да носи отговорност, ако не осъзнава действията си, няма възприятия или не си взаимодейства съзнателно с околната среда. Изследователите твърдят, че като се имат предвид преживяванията ни по време на фазата характеризираща се с липса на сънища, този вид поведение не означава непременно и липса на съзнание.
Сънищата и отсъствието на сънища са област изключително трудна за изследване. Все още не знаем защо сънуваме, дали сънищата ни имат някакъв смисъл и защо понякога ни е трудно да ги запомним.
Определянето степента на контрол на мозъка през различните фази на съня ще помогне на учените да излекуват състояния като сомнамбулизъм, безсъние или синдрома на неспокойните крака.
