„Водата, която пиете, молитвата, която правите, нека бъдат помен за починали и изцеление за тези, които пият”. Този надпис, вграден в уникална дърворезба са написали 59- годишната Гюлбахар Рамадан Дурмуш, дъщерите й Гюлджан и Мюмюне и внучките й Нарин и Мелиса от старазагорския град Гълъбово на чешмата „Мюмюнали” по пътя за ардинското село Башево. Правят го в памет на покойния си съпруг, баща и дядо Мюмюнали Дурмуш, починал от неизлечима болест през 2012 година. Внушителната чешма има дървен навес и беседка, за да може всеки пътник да седне и да си отдъхне.
Колко лева са вложили в изграждането й, само те си знаят. Но знаят и нещо друго – хаирът (доброто дело) няма финансови измерения.
„Решихме да вдигнем чешма в памет на баща ми, да отдадем почит към любовта си към него. Нека комшиите да го споменават с добро. „Водата дава живот, от нея пият хора и животни. В България няма никъде толкова чешми, колкото в Ардинския край. Тук жаден няма да останеш. Всеки пътник, който мине оттук да изпие бистра изливаща се вода. Да си почине и да се наслади на невероятната красота на заобикалящата природа”, казват сестрите Гюлджан и Мюмюне. Те споделиха, че преживее им се е занимавал със земеделие и животновъдство и е бил пример за много добър човек.
„Беше много работлив и обичаше да помага на всеки. Винаги ни съветваше да бъдем добри, честни и принципни. Беше любящ съпруг и добър баща и дядо”, споделиха Гюлджан и Мюмюне.
Новата придобивка ще бъде съпроводена с мевлид на 8 септември, когато е рожденната му дата.
Покойният Мюмюнали Дурмуш е роден през 1957 година в Башево. След военната си служба се премества в Гълъбово. Дълги години работи в кравеферми и се занимава със животновъдство. Със съпругата си Гюлбахар от Горно Прахово били сплотено семейство и отгледали две дъщери – Гюлджан и Мюмюне.

Гюнер ШЮКРИ