Свещеният за мюсюлманите месец Рамазан започва от понеделник. През него вярващите се въздържат от вода и храна от ранни зори до залез слънце.
Мюсюлманският празничен календар е изграден върху лунния годишен цикъл. Всяка следваща година празниците променят своето настъпване с 11 дни напред, честването им не е фиксирано с точна дата или сезон. Централно място в тази система заемат едномесечният пост и двата байрама – Рамазан и Курбан.
Мюсюлманите тази година ще празнуват Рамазан байрам на 5, 6 и 7 юли. Рамазанът е празник на разговяването, който се отбелязва в чест на приключване на постите през деветия месец Рамадан.
Традицията повелява първо децата да поздравяват своите родители и близки с ритуално целуване на ръка и да поискат прошка от тях. Говеенето в Исляма е един вид Богослужение. Постите са едно от 5-те основни задължения на мюсюлманина, който трябва цял месец да внимава да не прави никакви грехове – да не поглежда съзнателно нищо осъдително, да не говори нищо лошо, да не слуша нищо лошо и да не върши нищо грешно, а и в никакъв случай да не прелюбодейства. Празникът продължава 3 дни до късните часове, като всички се веселят, но алкохолът е забранен. Алевитите обаче нямат подобни запрещения, мастиката съпътства всичките им обредни събирания и празници, и те не спазват религиозния пост.
Само че до самия празник има още цял месец, едва на финала на постите се сервират сладки храни – баклави, сладкиши, реванета, пасти. Затова Рамазан байрамът е известен още и като Шекер байрам. В първия ден деца с торбички обикалят по къщите и очакват да получат бонбони, дребни сладки и дребни пари.
През целия ден – от изгрева на слънцето до залеза, мюсюлманите не трябва да приемат никаква храна, дори и вода, а чак след това могат да се нахранят, но внимават да не претоварят стомасите си. Това е условието, валидно за целия месец на постите. Бизнесмени и доброволци организират благотворителни вечери – ифтар
