Едно уникално издание: "Личните бележници на Пейо Яворов"

"Личните бележници на П.К. Яворов", издадени от "Захарий Стоянов", е книга с огромно значение за българската литературна и не само литературна история.

Досега у нас са правени факсимилни издания само на личните тефтерчета на Васил Левски и Христо Ботев.

Сред стотиците документи, излезли изпод ръката на П. К. Яворов, особено място заемат 9 лични бележници, които се съхраняват в Български исторически архив при Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Част от съдържанието на бележниците е познато, публикувано в събраните съчинения на Яворов, издадени още през 30-те и 40-те години на 20-и век от приятеля и издателя му Владимир Василев и от племенницата му Ганка Найденова.

Друга част, макар и фрагментарно, става достояние на интересуващите се чрез двете издания на основополагащия труд на Г. Найденова-Стоилова "П. К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му". Но дори и след обнародването на второто издание на "Летописа" през 1986 г., значителното от съдържанието на бележниците остава неизвестно за читателите.

Ст. н. с. Милкана Бошнакова, изследователката на бележниците, разчела текстовете, казва, че мечтае за това издание от 1996 г., от мига, когато за пръв път е видяла оригиналните бележници на Яворов.

Тя е убедена, че за почитателите на Яворов е важно да добият визуална представа за личните му бележници ? с всички задрасквания и поправки, с грешките, вмъкванията, повторенията, търсенията. Отдавна изследването на творческия процес при големите таланти е практика в света, като за изследователите е важно всяко късче от документ с почерка на твореца.

Освен това, ако за всеки човек личният бележник не е просто вещ, а добър приятел и изповедник (имам предвид времето преди навлизането на компютрите ? сега е друго), то за значимите личности в литературата и историята стойността на този вид документ е изключителна, особено когато в бележника се водят и записки с характера на дневник.

Това прави П. К. Яворов в някои от личните си бележници: шест са изпълнени с поезия - различни варианти на стихотворения и поеми, идеи за нови творби, поетични мотиви и хрумвания.

Два бележника са посветени на Македония и са изпълнени със записки от дейността му като четник там през 1903 г. и като войвода на чета в навечерието на Балканската война през 1912 г..

Един бележник е от пътуването на поета в Женева през 1904 г. Всичките бележници са изключителен първоизвор за литераторите, за историците, за архивистите, за явороведите, за всички, които обичат неговата поезия и се интересуват от живота му.

Издателите от "Захарий Стоъянов" посочват, че факсимилното издание е било наложително и заради нетрайността на хартията и мастилото. Хартията на оригиналите е слаба, нетрайна и в крайна сметка умира въпреки консервационните грижи в архивохранилищата; писаното избледнява и става все по-трудно четимо, особено записите с молив.

В семейство Екатерина и Никола Найденови по различни пътища се събират 9-те лични бележника на поета и се съхраняват там повече от 60 години. Ганка Найденова, тяхната дъщеря, използва и цитира бележниците и в двете издания на Летописа.

До 90-те години на миналия век бележниците са част от "Яворовия архив", който се пази в дома й в София и който тя непрекъснато обогатява с новоиздирени оригинални документи на поета или копия на материали от други архиви.

През 1995 г. Ганка Найденова-Стоилова дарила на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" целия "Яворов архив", съдържащ над 2100 документа. Там са много лични документи на Яворов, включително и 9-те негови бележника.

Г. Найденова-Стоилова е поставила условие при дарението: "... до 10 (десет) години този архив не може да бъде ползван от служители на Библиотеката, нито от външни лица без мое (на Ганка Найденова ) разрешение. След смъртта ми предоставям правото на контрол на дъщеря ми Явора Василева Стоилова".

Архивът е бил обработен, но поставен под запрещение за ползване в срок от десет години. Седем години по-късно, през ноември 2002 г., след смъртта на Г. Найденова-Стоилова, нейната дъщеря Явора Стоилова отменила поставената възбрана.

Общо 349 листа (698 страници), от тях със записи 165 (336 страници), през 2003 г. са били реставрирани в Лабораторията за консервация и реставрация в Народната библиотека. Някои са били в тежко състояние, с откъснати и объркани страници. При реставрацията точното място на всяка страница е било възстановено.

Хронологическият отрязък от време, през който поетът използва бележниците, е почти 15 години. Най-ранната дата, на която прави запис в един от бележниците си, е 20 ноември 1899 г. в Поморие - в първи Анхиалски бележник, а най-късната - 26 февруари 1914 г. в София - във втори Софийски бележник.

Тези 15 години са най-значимите и плодотворни в неговия живот. От годината, когато излизат първите му публикации в сп. "Мисъл" и той става новото българско поетично явление, до смъртта му.

По-голямата част от съдържанието на бележниците е ръкописи на поетични произведения - поетът е записал в тях повече от 50 свои стихотворения, без да влизат в това число различните редакции на някои от тях.

Повечето от редакциите на творбите са съвършено непознати и с основание ще предизвикат интерес сред специалистите. Има стихотворения с две и три редакции, но най-много варианти съществуват на забележителната творба "Нощ" - 9 на брой, при това записани с многобройни поправки и зачертавания.

Личните бележници са илюстрация за нелек творчески процес и за високите художествени критерии, които Яворов си е поставял.

Освен непознатите редакции на известни творби, има и няколко стихотворения, които са почти неизвестни на читателите.

За пръв път е направено пълно разчитане на стенографските бележници на П. К. Яворов и това с основание ще предизвика интерес най-вече сред изследователите на Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много като четник в Македония през 1903 г. Поетът е учил стенография в Пловдивската мъжка гимназия.

25-годишен той е в четата на Гоце Делчев и списва вестника "Свобода или смърт" в поробена Македония в продължение на четири месеца. Записва всеки ден преживяванията си дори и при невъзможни за писане условия: на приклада на пушката или на коляно по време на почивка.

Стенографското умение му дава възможност да пише бързо, да събере много информация на малко страници и писаното да не може да бъде прочетено от всеки.

Двама специалисти са разчитали записите, независимо един от дру - Карамфил Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната библиотека. Впоследствие сравнили разчетеното и изяснили спорните моменти.

"Сигурна съм, че уточняването на думите на Гоце Делчев, записани от Яворов на границата на 12 януари 1903 г., ще предизвика радост във всяко българско сърце, пише ст. н. с. Милкана Бошнакова, изследователка на бележниците:

"Дел[ч]ев: Ще продерем това було и ще грейне слънцето на слободата, но на българско[то] слънце."

Досегашното разчитане на този запис е било: "Ще продерем това було. Ще грейне слънцето на свободата, не на всяко слънце...

Различието е съществено - добре е, че изданието е факсимилно, и всеки, който се съмнява в новоразчетения текст, може веднага да свери с оригинала, казва Милкана Бошнакова..
Източник: netinfo.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини