Николай Овчаров: Завършваме разкопките на акропола тази година

Проф. Николай Овчеров е роден през 1957 г. във Велико Търново. Завършил е археология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През последните 16 г. е на археологическия комплекс Перперикон край Кърджали. Проучвал е светилището на Орфей край момчилградското с. Татул, както и средновековните крепости Моняк и Боровица. Откривател на единствените намирани по археологически път златотъкани одежди на епископ в средновековния манастир “Св. Йоан Предтеча” в Кърджали.

- Проф. Овчаров, в началото на тазгодишните разкопки имахте амбиция да завършите акропола на Перперикон. Ще се случи ли?

- Става дума за завършването на един 16-годишен проект при 8 поредни правителства, които помагаха повече или по-малко.

През тези години Перперикон се превърна в най-печелившия обект на културно-историческия туризъм. За разлика от обекти като Созопол, Несебър или Велико Търново, които са разработени още от времето на социализма, ние започнахме от един хълм, на който нямаше дори кози пътеки

Колкото повече работиш, толкова повече неща възникват за решение. Баща ми ме е учил, че трябва да има завършени обеми. Още преди 2 г. се видя финалът на акропола.

На гръцки акропол означава град на най-високото място. Всеки от античните или средновековните големи градове има такава част, която е била и най-важна.

От 16 г. целта ни е точно акрополът. През последните 2 г. работим усилено, за да го проучим напълно.

За съжаление, при кабинета на Пламен Орешарски суматохата в държавата беше голяма и целта ни не можа да се осъществи.

През 2015 г. благодарение на доброто отношение на сегашното правителство получихме много отрано финансиране. А това е важно, защото ако ти дадат парите през август, в нашите ширини не остава подходящо време за разкопки. Тази година сме на терен от юни и мога да кажа, че ще успеем да завършим окончателно акропола.

- Може ли вече да се каже какво е представлявала тази най-важна част на Перперикон?

- Вече имаме разкрита цялата площадно-улична мрежа. Тук са най-важните сгради. Мога само да кажа, че една от тях е храм от римската епоха. Много вероятно е той да е бил посветен на Аполон, защото на метри от култовата сграда намерихме и много изящна негова статуетка. Другите сгради са обществени, има и колонади. Само една от сградите е дълга 26 м. Височината на каменните постройки на акропола е била на 2-3 етажа. Били са покрити с керемиди.

Мисля, че след още 2-3 седмици този център ще бъде напълно завършен.

- На какви находки попаднахте при разкопаването на тези сгради?

- Има много находки. Не мога да кажа точна бройка, защото са много, още повече че в момента сме в разгара на работата.

Сред откритите предмети има много важни - статуетки на антични богове, част от голям релеф на Тракийския конник, монети и др.

В античния период Перперикон е бил един много силно развит град. Става въпрос за периода III-IV-V век, в който в Римската империя се преминава от езическия към християнския период.

Имено Перперикон е мястото, което показва най-добре този преход. Ние виждаме, че не е имало чак толкова голяма конфронтация от едното към другото, а по-скоро прехождане.

Вероятно е имало и сблъсъци, но нищо не е унищожавано драматично, както е ставало в Западна Европа, където са съсипвани цели градове. Тук хората по един интересен начин преминават от едното мислене към другото.

Отрича се значителна част от старото, но не се унищожава - античните храмове са превърнати в

християнски Говоря не само за архитектура, а и като мислене.

Има някакъв преход, който не е изследван още много добре не само на Перперикон, а и на Балканите. Разликата между Западната римска империя и Източната римска империя е много голяма. На Запад пристигат варварите, унищожават и създават нещо ново върху руините на империята.

В Източната римска империя нещата преминават плавно и леко.

- А какво се е случвало на акропола през Средновековието?

- През последните години, и най-вече тази, стават ясни много неща, които са изключително важни за наука - периода IX-XII век, който е преходен.

В Източната римска империя хората са се наричали ромеи. Те не са смятали нещо друго, освен че са наследници на римляните.

Има един случай, описан през IX век, когато една делегация на Константинопол отива в Рим. Гордите патриции от Константинопол се срещат с папата и казват: “Вие, които живеете в Рим, сте наследници на занаятчиите, а ние сме нобилите, които отидохме в Константинопол.”

И това е точно така - когато Константин прави столицата си през IV век, той преселва целия знатен Рим в Константинопол и там живеят истинските знатни римляни.

Така или иначе Средновековието идва неумолимо с всичките варварски нашествия на араби, българи и други народи, които стъпват на Балканския полуостров.

Този период - VII-IX век, не е лек за Византия. Следва възход, който продължава до XII век.

Именно от периода IX-XII век са голяма част от предметите, които открихме това лято

Сред находките е особено ценна златната монета на император Василий Втори Българоубиец, която излезе през тазгодишните разкопки.

Изключителен паметник, който е много рядък. Подобни монети са няколко в цяла България.

Още повече че става въпрос за монета, интересна от нумизматична гледна точка.

В X век императорите започват да си правят някои икономически “зулуми”. От стария римски солид, който съдържа 4,44 г чисто злато, се взема около 1 мг и тежестта на монетата става 4,3 г.

Така се създава т.нар. тетартерон, който е олекотен солид. До края на X век това нещо се е правело тайно.

По времето на Василий вече става официално. Дори един от византийските хронисти пише: “Императорите обичаха да вземат данъците в чисти солиди, а да плащат в тетартерони.”

- Умишлено ли когато говорите за Средновековния период на акропола не споменахте нищо за архитектурата?

- В началото се чудехме къде е архитектурата от X-XII век. Сега вече сме наясно, че Перперикон е типичният пример как античният период преминава без проблеми в средновековния.

Този район се намира много близо до големите центрове на Източната римска империя - Константинопол, Адрианопол, Солун.

Тук не е имало проблемите, които са преживели в днешна Северна България, където варварите духовно изличават цялата цивилизация. Тук нещата преминават от едно в друго и през X-XII век имаме сгради от римската епоха, които се използват.

Преустройват се, градят се и нови, но като цяло градоустройството от римската епоха се запазва.

В XIII-XIV век, когато Четвъртият кръстоносен поход съсипва Източната римска империя, кръстоносните походи връщат културата със столетия назад. Това се вижда много добре в градоустройството на Перперикон от този период.

В старите антични сгради, които в определен период са били изоставени за няколко десетилетия, се появяват доста по-семпли жилища.

Едно от големите ми предизвикателства е да експонирам тези жилища, колкото и трудно да е, защото говорим за полуземлянки, вкопани в земята.

- Има ли финансиране за това?

- Още в началото на разкопките сме отделили 40 000 лв. за реставрационни и консервационни дейности. Само експонацията на жилищата ще струва почти 13 000 лв.

Вече сключих договор с реставратори и около 7 или 8 жилища ще бъдат експонирани. И когато туристът се движи по улиците на Перперикон, ще може да вижда античните сгради с техните периоди от X-XII век и най-накрая вътре в тях семплите жилища от XIII-XIV век.

Ще бъде нещо уникално, защото в България не е правено.

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини