Пътят за Гюмюрджина- свидетел на решаващата битка за Кърджалийско

Воййската
  • На 7 ноември 1912 г. в местността „Балкан Тореси” на пътя Маказа – Гюмюрджина и неговите околности става решаващата за крайния изход на военните действия по време на Балканската война в Източните Родопи битка между Кърджалийския корпус на Явер паша и частите на Македоно – Одринското опълчение на ген. Никола Генев.

 

       По време на Балканската война от 1912 г. пътят Кърджали – Момчилград – Маказа – Гюмюрджина е свидетел на случващите се в Родопите исторически събития.                       

    Още преди превземането на Кърджали от Хасковския отряд на ген. Васил Делов на 21 октомври 1912 г., по шосето от Кърджали през Маказа за Гюмюрджина се проточват кервани от бежанци на изселващо се на юг местно турско население. В спомените си за тези събития Георги Пеев Стоянов, 11 годишен младеж от с.Чокманово, Смолянско, пребивавал по време на войната в с. Сярци, Момчилградско разказва: „На 6 октомври – втория ден от войната, топовните гърмежи почнаха да се чуват все повече, а следващите 2 дни канонадата от гърмежи бе толкова голяма, че селяните в селото се бяха изплашили и по-богатите почнаха да бятат към Гюмюрджина. Шосето към Момчилград /тогавашния Мастанли/ бе почерняло от волски коли и народ, които се изтегляха.”

       През Балканската война пътят Кърджали – Маказа – Гюмюрджина и неговите околности стават арена и свидетел и на редица сражения и битки между отстъпващите военни съединения и части на Кърджалийския корпус на Явер паша и подразделенията на Македоно – Одринското опълчение, командвано от ген. Никола Генев. Най-кръвопролитното и решаващо за крайния изход на военните действия в Източните Родопи сражение между тях става на 7 ноември 1912 г. в местността „Балкан Тореси” –  най-високия последен гребен на Източните Родопи до прохода Маказа, през който минава пътя Маказа – Гюмюрджина.

       В научните изследвания на редица автори битката при „Балкан Тореси” е справедливо оценявана като последния опит на командването на Кърджалийския корпус на Явер паша да спре настъплението и напредването на българските военни части в посока на Гюмюрджина и обърне хода на военните действия, чрез организиране на контранастъпление. В изпълнение на тази стратегия низамските и редифски полкове на Явер паша са разположени на най-удобните за успешна отбрана и последващо контранастъпление позиции по линията Картал тепе /1900 м.н.в./ - Сахан дере /1055 м.н.в./ и кота 768 – 900 – 950, намиращи се в непосредствена близост и пресичащи пътя Маказа – Гюмюрджина. В отбранителните позиции при „Балкан Тореси” командваненето на Кърджалийския корпус използва за първи път в бойните действия по време на войната и две външни военни подразделения, изпратени му в помощ от Анадола – табурите Маниса и Бурдур. 

       Настъплението на частите на Македоно – Одринското опълчение срещу така изградената отбранителна линия на Кърджалийския корпус на Явер паша се осъществява в три колони: лява – настъпваща в посока на с. Царино /Хасъ юрт/ и с. Тихомир /Терзиюрен/, средна – настъпваща по двете страни на шосето Кърджали – Гюмюрджина, и дясна – напредваща в посока на с. Протогерово. Рано сутринта на 7 ноември, след  продължителен артилерийски огън и от двете страни, средната колона на Македоно – Одринското опълчение, придвижваща се по пътя Маказа – Гюмюрджина влиза в директен сблъсък със заелите отбранителни позиции части на Кърджалийския корпус на Явер паша. В завързалия се ожесточен бой никоя от страните не успява да вземе превес, неуспешни са и няколкото предприети от турските военни части опити за преминаване в контранастъпление. Към обяд боят затихва, но се разгаря с нова сила към 16 часа след обяд. На свечеряване цялата средна колона на Македоно – Одринското опълчение предприема атака срещу отбранителните позиции на Кърджалийския корпус в района на кота 768, а намиращите се на шосето Маказа – Гюмюрджина опълченци се хвърлят в атака „На нож”. Посрещнати от убийствен огън, опълченците са принудени да спрат атаката под самия връх, на който се намира кота 768. През нощта на 7 срещу 8 ноември Кърджалийския корпус на Явер паша отстъпва на юг.

       Загубите в жива сила за Македоно-Одринското опълчение в боевете на 7-ми ноември са големи. Само от средната колона опълченци, напредвала в боевете по шосето на пътя Маказа – Гюмюрджина падат убити 42 души, а ранените са 156. На мястото, където е станала тази голяма битка от Балканската война, над обща братска могила, през пролетта на 1927 г. е издигнат паметник, напомнящ за саможертвата на загиналите опълченци.

                               По време на ожесточената битка, гърмежите от която са се чували и в Гюмюрджина, немалко българи-християни, участвали във военните действия на страната на турската армия напускат полесражението и бързат да се укрият за да не бъдат заловени и съдени като дезертьори. Именно от тези християни са и десетимата войника – съселяни на фотографа Костадин Гунчев, укривани от него изестно време в дома му в Гюмюрджина. За тях той разказва в автобиографията си, съхранявана в Държавен архив – Кърджали: ”В турската армия имаше войници – българи. Една вечер един познат войник от с. Левочево, Смолянско доведе при мен 10 души войници и ме помоли да ги скрия. Аз ги прибрах в избата на моята квартира, хранех ги докато пристигне българската армия, въпреки, че това ми струваше много скъпо ако ме откриеха . Събрах дрехи от приятели, облякохме ги цивилни, фотографирах ги и си заминаха за родните места.”

       Впоследствие, по пътя Маказа – Гюмюрджина Македоно-одринското опълчение навлиза в Западна Тракия и още на 8 ноември 1912 г. влиза в Гюмюрджина. Посрещнато е със „силни и прочувствени овации от цялото население, независимо от националността”, а събитието е запечатано в достигнали до нас снимки на опълченците, строени на площада, направени от фотографското ателие на Костадин Гунчев.

      Следват драматични събития за населяващите Западна Тракия етноси, които довеждат до множество демографски промени и размествания, дали трайно отражение върху народностния облик на Западна Тракия и Източните Родопи./Следва/

Едно изследване на Вълчо Златилов,директор на Държавен архив-Кърджали

Щаба

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини