Около 7.30 ч. на днешната дата през 2013 г., в разгара на най-масовите протести във Варна след 1989 г., Пламен Горанов изкачва стълбите до парадния вход на кметството в града. Със себе си носи две туби бензин и плакат с надпис "Оставка на Киро (бившият кмет на Варна Кирил Йорданов, бел. ред.) и целия Общински съвет до 17.30 ч. на 20 февруари".
Според преразказа на записите от охранителните видеокамери на общината, от раницата си Пламен изважда голямо бяло платнище, което оставя встрани, след което се залива с бензин. В този момент от сградата излиза полицай. На въпроса му, какво смята да прави Пламен отговаря: "Да се самозапаля". След размяната на още няколко реплики и последвалия конфликт с охраната на общината Пламен пламва.
Той почина на 3 март във варненската Военноморска болница. Три дни по-късно Кирил Йорданов подаде оставка, но не заради трагедията с Пламен Горанов, а в следствие на политически и граждански натиск.
Общинският съвет във Варна отказа да се саморазпусне, членовете му увеличиха заплатите си и вече са на път да завършат успешно пълния си мандат.
Две години след смъртта на Пламен Горанов монополите в политиката и икономика, които смазаха града през последните петнадесет години, все още са непокътнати. Непокътната е и грамадата от камъни, които гражданите на Варна издигнаха пред входа на общината - в памет на Пламен и като символ на желанието си за промяна.
