В навечерието на 142-та годишнина от обесването на Васил Левски отново се разгоря спорът за това дали Апостола на свободата да бъде обявен за светец от църквата. Светият Синод на Българската православна църква от години отказва да канонизира дякон Игнатий с мотива, че е убил млад прислужник в Ловеч. Но много организации и личности настояват Левски да бъде обявен за светец. Попитахме свещеника от Кърджали отец Боян Саръев за неговото мнение по този въпрос, както и какво мисли за новия филм за живота на Апостола.
Отец Саръев, трябва ли Левски да бъде обявен за светец? Какво е вашето мнение като духовник? Знаем, че Българската православна църква отказва да канонизира Апостола заради убийството, извършено от него на млад слуга в Ловеч.
Аз съм против това Левски да бъде канонизиран, защото ние си имаме достатъчно светци, които са просияли чрез чудесни, благочестиви подвизи тук на земята. Ние даже не сме канонизирали още стотици българи, които са просияли с подвига си в попрището на православната вяра. Аз лично искам Левски да го виждам като жив човек в плът и кръв.
Не искам да го изсушим, да го канонизираме, да му отнемем всякакви човешки черти и да го превърнем наистина само в една икона, пред която да палим свещи и да се покланяме. Искам да бъде жив, пълнокръвен, пълноценен. Да ни вдъхновява с героическия си подвиг. Да ни вдъхновява за добри дела в Отечеството за защита на националните интереси на българския народ.
Според вас сега, в тези времена, българският народ как възприема Левски?
Добре, добре го възприема, защото имаме нужда от нравствено чисти хора в тази смрад, в която сме потънали всички. Имаме нужда от личности като Левски, защото той е чистата глътка въздух в това замърсяване на нашето време. Всеки има нужда от него. Съвсем естествено е, съвсем нормално е, когато човек почувства тялото си твърде много запотено и замърсено, да има нужда от един душ да се измие. По същия начин, когато душите ни са затлачени от грях, от безверие, от нравствена развала, съвсем естествено да имаме нужда да се пречистим чрез Левски и чрез неговата свята жертва.
И все пак българският народ е оставил Левски да бъде обесен. Уж е имало опити за спасяването му, но Апостола увисва на бесилото.
Днес виждаме онези събития от залавянето до обесването по коренно различен начин от това, което са били всъщност тогава. Намерение за спасяването на Левски е имало, но нещата не са били толкова ясни, толкова изчистени. Комуникацията между отделните хора е била затруднена, между отделните селища също. Всичко става много бързо, почти незабележимо за онези времена.
Днес, когато знаем историята, събитията по залавянето и придвижването на Левски от Ловеч до София, може би ни е ясна обстановката. Но по онова време далеч не е било толкова ясно. Така че не можем да кажем, че безразличието и бездушието на българския народ е предало Левски. Това са снобски заключения, които по-скоро имат за цел да покажат остроумието в кавички на някои историци и философи, отколкото реалната историческа действителност.
Имало е моменти, в които и Левски се е чудел за този ли народ се е опитвал да извоюва свобода.
Истината е, че по думите на Николай Хайтов няма българин, който да е работил за интересите на Отечеството и да не си е отишъл разочарован от тоя народ, за който е пожертвал и дал живота си. Има винаги разминаване, защото тези върхове в българската история като Левски, Ботев, като други наши исторически личности са жертвали живота си за идеалите на българския народ. Но народът почти не е могъл да стигне до тези идеали в нравствено-духовен план, защото тези личности са идеали. А идеалите са затова да бъдат следвани, но никога постигани.
Според вас има ли смисъл да се опитваме да намерим гроба на Левски?
Хубаво е да се знае къде е гробът, защото сам Апостола е искал това. Той така и пише в писмата си. Хубаво е, казва, и да умра, поне ще знаят хората къде е гробът ми. И по този начин той е държал на здравата връзка, на корените с Отечеството.
Случайно ли е, че са неизвестни гробовете на най-великите българи - Левски, Ботев, царете на България?
Това е небрежност на поколенията и проява на неблагодарност, на немарливост към саможертвата на тези хора. И мисля, че това тежи като вина върху българския народ и най-вече върху онези, които са имали възможността да запазят гробовете на героите за поколенията.
Питам ви, макар и да звучи банално, нужен ли ни е Левски днес?
Разбира се. Всяко общество и всеки народ се нуждае от идеали не само в историческото си минало, но и в настоящето. Хората обичат да се възхищават и на живи герои. А за съжаление от 20-30 години на нас ни се натрапва героя на нашето време Бай Ганьо, само че вече не с потури и мазен калпак, а с марков костюм. И тези герои на нашето време ни обещават благоденствие, а постигат тези неща единствено за себе си и своите поколения. А за народа остават голите обещания.
Ще гледате ли новия филм за Левски, който излезе тези дни?
Не.
Защо?
Ами, защото видях един кратък откъс, който беше жива порнография. Беше чалга. Можем да правим филми за Левски, но не и карикатури. Това окарикатуряване на образа на Апостола чрез филмово изображение беше направено още на времето през 60-те години на миналия век. Сега това е второто окарикатуряване. Убеден съм, че е така, въпреки че не съм гледал целия филм. Но от краткия откъс разбрах, че в новата лента няма да открия националния идеал Левски. Затова по-добре да не го гледам.
И все пак, казвате, че сте против канонизацията за светец на дякон Игнатий. Но цар Борис Първи Покръстител също е избил 52 болярски рода и въпреки убийството е обявен за светец от Българската православна църква.
При Борис това убийство е много спорно. Става дума за 52 души, а не за 52 рода. И второ, не ги е убил затова, защото не са искали да приемат християнството, а защото са извършили преврат срещу законно установената тогава власт. Смятам, че напълно заслужено царят Покръстител е обявен за светец.
