Децата ни зле с четенето, още по-зле с извличане и тълкуване на информацията

Необходима е дългосрочна държавна политика за насърчаване на грамотността, която да се следва поне две поколения напред. Този извод бе направен на Национална кръгла маса за четивната грамотност на българските деца.

Традиционната инициатива „Забавното лятно четене" тази година стартира с кръгла маса „Четенето - път към по-висока грамотност". Това е първият етап от инициативата, която ще се провежда до края на септември.

Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова бе сред официалните гости. Тя поздрави организаторите за събитието и отбеляза, че безспорно четенето е път към по-голяма грамотност.

„Обикновено се казва, че българските деца са неграмотни, но тук става въпрос не просто за ограмотяване и да се чете, а възможности да можеш да анализираш и да използваш това, което научаваш в реалния живот", обясни Фандъкова. По отношение на методиката на образование, се откроява необходимостта от промяна в българската образователна система, така че обучението да бъде по-практично.

Като учител и директор, Фандъкова е категорична, че няма дете, което не може да бъде научено. Институциите могат да подкрепят, подпомагат и да създават условия за развитието на този процес. В този смисъл, в навечерието на 24 май Столичната община подарява 2700 книги на училищата.

Много важно според Фандъкова е и предучилищното образование, тъй като тогава се създава „любовта към четенето". Заедно с издателство „Захари Стоянов", Столична община организира срещи на българските училища с български писатели и общественици. Всички ние сме длъжни да помагаме и стимулираме любовта към книгите, но трябва да се работи целенасочено и за това - детето да може да осмисли какво чете и това да му помогне за реалния живот, смята Фандъкова.

Юлия Цинзова, директор на Столичната библиотека, заяви, че за екипа на Столична библиотека е изключителна чест провеждането на това събитие и подчерта, че винаги са получавали подкрепата на Столична община. През последните месеци всеки ден в библиотеката се организират събития.

Цинзова благодари на участниците и партньорите на кръглата маса и се надява да има резултати на лице. Директорът на библиотеката се похвали с работата по два проекта на норвежка програма. Скоро сайтът на едно от средищата на знания в София ще има мобилна версия на сайта. „Време е за програма, в София, за насърчаване на четенето", призова Цинзова.

От своя страна, Спаска Тарандова, член на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) обяви, че за София е амбиция да си върне първото място по най-четящ град, тъй като през последните години е изпреварена от Русе.

Модераторът на кръглата маса Милена Атанасова обяви, че последните статистически данни показват, че България е на едно от първите места по ниска четивна грамотност на децата в сравнение с другите деца в европейската общност.

Министерството на образованието и науката работи по проекта за стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността, която е в процес на разработване. Това обяви Камелия Колева, началник отдел „Достъп до образование" към МОН посочи няколко неща, което МОН прави.

Стратегията се прави в изпълнение на препоръки на Съвета на Европа. В националната стратегия са фиксирани политики за насърчаване на грамотността в началната училищна възраст, при юношите и възрастните.

Тя ще бъде готова в настоящата година и ще бъде публикувана на сайта на министерството, но Колева не се ангажира с конкретна дата.

Колева отбеляза, че в стратегията има раздел финансиране и това е важно, защото в противен случай тя ще бъде едно строене на въздушни кули. Въпреки това, в момента няма действаща схема за финансиране на училищните библиотеки и читалищата.

Стана ясно, че кампаниите, които МОН подпомага през последните години, са направени на изключително широка платформа, в цялата страна, като те засягат и първичното, и функционалното ограмотяване. Провежданите инициативи са под формите на състезания, викторини и други.

За пример, началникът на отдел „Достъп до образование" към МОН даде „Очите на книгата", кампания, насочена към деца със специални образователни потребности, „Ученическа книжарница", „Книга за подарък на приятел".

Директорът на Института по български език към БАН проф. Светла Коева е стигнала до извода, че четенето и писането на правилен български език не изчерпват грамотността. Тя се изразява в това, когато човек прочете един текст, да може да извлече посланията и пластовете в него.

Как децата да бъдат възпитавани в това и потенциалът им да бъде развит? Това може да стане на различни места - основното е училището, но също така е важно и семейството, обясни Коева. Според нея е важно и отношението на обществото, защото комуникационната среда, в която сме всеки ден, също възпитава.

Според директора на Института по български език към БАН динамичното време, в което живеем с динамично развиващи се технологии, трябва да отчитаме сериозните разлики между четенето преди и сега. Информацията идва на различни езици, под различна форма и трябва да можем да я предаваме по различен начин, смята Коева.

„Стратегия е необходима и тя трябва да бъде целенасочена, конкретна и в нея да има воля да се изпълнява продължително, което означава да обхване поне две поколения ученици", убедена е Коева. Трябва да се мисли за нови форми на обучение и диференцирано обучение, което да обхваща и отразява съвременните форми.

Всичко е свързано - опираме и до университетското образование, където учителите се подготвят, а също и до родителите. Необходимо е, освен новите технологии, и отчитането как те да бъдат използвани, категорична е Коева.

Тя сподели своето наблюдението, че отдавна писането на латиница в интернет е преодоляно и активните в интернет са грамотни хора. „Тези хора са стигнали до това, че грамотността е повече от четенето и писането - тя се изразява в това да използваш най-правилните думи, най-правилната конструкция, за да внушиш тезата си", обясни Коева.

По отношение на средствата за образование, директорът на Института по български език към БАН смята, че то трябва да бъде разумно използвано и контролирано.

Коева разказа за работата на Института по български език към БАН, който създава различни речници. Предприета е кампания речниците да бъдат достъпни в интернет. Коева се похвали, че институтът вече има правописен речник в интернет, както и речник на фразеологизмите и много други.

Отскоро е публикувана и интерактивна карта на диалектите в България, а на празненството по случай 24 май, което ще се проведе на 23 май, ще бъде представен за първи път големият тълковен речник. Той се състои от 15 тома и до момента е обхванал думите до буква „Р".

Иначе, четивната грамотност изисква една добра изследователска дейност, която трябва да диагностицира проблема, смята Станимир Цветков, експерт по български език и литература към Центъра за контрол и оценка на училищното образование (ЦКОКУО). Затова ЦКОКУО се стреми да получи точни данни за състоянието на проблема - четивната грамотност на българските деца.

Изследванията, които ЦКОКУО провежда на различно равнище, по предварителните данни показват, че българските деца работят сравнително добре на равнище извличане на информация от текст. Проблемите възникват при тълкуването на информацията.

Друг извод, който експертът сподели, е, че децата се справят по-добре с художествените текстове, отколко с всички останали текстове, които за добро или лошо ни заобикалят.

Връзката между семейната среда и четивната грамотност е пряко доказана, заяви Цветков, като поясни, че именно броят на книгите в домашната библиотека са показател за четивната грамотност на детето.

Пламена Златкова, член на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) подчерта ролята на семейното четене, тъй като, когато няма създадени навици за четене у децата, не може да се говори за развитие на тези навици по-нататък в училище, университета, а впоследствие и в живота.

Източник: news.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини