700 българи са подали в Министерски съвет заявления за достъп до информация да бъдат разкрити целите договори с концесионерите на подземни богатства, съобщиха от природозащитната организация "За Земята".
Всички запитвания досега са получили отрицателни отговори от правителството. Над 30 жалбоподатели вече обжалват отказите по реда на Закона за достъп до обществена информация. Инициативата е на фейсбук групата "Да си върнем златото и другите природни богатства" и Роман Кендеров. Според тях концесионните договори продължават да са секретни в голямата си част въпреки наличието на публичния регистър. Междувременно Кендеров спечели първото заведено дело - на 14 март Административен съд-София отмени отказа на икономическото министерство да предостави информация. Гражданинът поиска да му бъдат показани цялостните проекти за проучване, добив и първична преработка на металите и годишните работни проекти на минните компании. В мотивите си съдът посочи, че търсената информация е обществена по своя характер.
Активистите смятат, че основно четири големи компании - "Дънди прешъс металс", "Асарел Медет", "Елаците Мед" и "Аурубис България", експлоатират подземните богатства за десетки милиарди срещу символично заплащане към хазната. Концесионната такса върви между 1,44 и 4%. Миналата седмица "Стандарт" написа за покачващото се напрежение в Крумовград, където "Дънди" планира да добие 28 тона злато. Канадците дори са изградили сондажен кладенец без разрешение от РИОСВ и Общинския съвет. Община Крумовград проверява случая.
Копирано от standartnews.com
