Как живеят ромите в Гърция

Тъжната съдба на българското ромче Мария хвърли нова сянка върху отношенията между гръцката държава и ромите. Повечето от тях живеят в крайна бедност и изолация. Пари за тях уж има, но те потъват незнайно къде.

"Медиите отново реагираха по типичния за тях начин", възмущава се Стелиос Каламиотис. Според рома от атинското предградие Чаландри, публикациите за случая с русото ромско момиченце Мария са подпалили нови искри на старата омраза срещу ромите, без съвестно да проверят фактологията. За "русия ангел", както гръцкият жълт печат нарече малката Мария, се изписаха какви ли не абсурдни неща. "Това, че била отвлечена или пък продадена от родителите си беше най-безобидното. Някои медии дори написаха, че малката била подложена на сексуален тормоз от собствената си майка, а новите ѝ родители се отнасяли към нея като към танцуваща мечка. Всички се надпреварваха да разправят някакви истории", казва Каламиотис.

Разследванията обаче показали, че всички тези обвинения не отговарят на истината. "Съдебните органи още проучват въпроса и не е редно да им се оказва въздействие отвън", добавя още Стелиос Каламиотис. Той се надява на справедливо решение от съдебните власти и по друг въпрос, който го засяга лично.

Каламиотис е един от близо 300 души, които от 1970-та насам населяват едно ромско селище в атинското предградие Чаландри. Наскоро властите ги призоваха да напуснат мизерните домове, в които живеят. Парцелите, върху които се намирали те, били притежание на инвеститори, които след дълго колебание най-сетне решили да строят. Активността им вероятно е била породена и от това, че парцелите са покачили своята пазарна стойност, защото спадат към добрите терени за строеж в околностите на Атина.

Къде потъват парите за ромите?

Стелиос Каламиотис и останалите роми от селището живеят в крайна бедност и оцеляват предимно от събирането на вторични суровини. В Чаландри те са основали свое "Културно сдружение", което оказва юридическа съпротива срещу принудителното изселване и то не без успех. Каламиотис, който в момента председателства сдружението, се съмнява в автентичността на представяните пред ромите документи за собственост.

Още преди години гръцкият парламент дебатира по темата за принудителното изселване на ромите. Тогава Каламиотис научил, че по времето на гръцката военна диктатура (1967-1974) оспорваните терени са били предоставени на едно кооперативно дружество за строеж на чиновнически жилища. Това прехвърляне обаче явно не е било съвсем законно. Независимо от всичко това, Каламиотис казва, че е готов да напусне селището, ако държавата му посочи друго жилище в същия район или му помогне да си построи собствен дом. "В крайна сметка пари за това има достатъчно", казва той.

"За ромите действително има достатъчно пари на разположение, но те не отиват при онези, които наистина имат нужда от тях", твърди Панагиотис Димитрас, председател на правозащитната организация "Greek Helsinki Monitor". Според него основните проблеми на гръцките роми са лошите им условия на живот и ограниченият достъп на ромските деца до качествено училищно образование. Независимо от наличието на амбициозни правителствени проекти и на финансова подкрепа от страна на ЕС, през последните години почти не е постигнат напредък по решаването на тези проблеми.

През 1996 тогавашният премиер Костас Симитис обяви старта на програма за подобряване на ситуацията на гръцките роми. Целта беше на всеки нуждаещ се ром да бъде осигурено жилище, а всяко ромско дете да получи гарантиран достъп до училищно образование. Равносметката от тази програма обаче гласи: "Десетки милиони евро, сред които и европейски субсидии, бяха инвестирани в този проект, но голяма част от парите явно потънаха в нечии джобове поради корупция и злоупотреби", казва Панагиотис Димитрас.

Показателно е, че Гърция и до днес не успява да уточни действителния брой на ромите в страната. В медиите се говори за численост между 150 000 и 250 000 души, правозащитници пък са на мнение, че малцинството се състои от поне 300 000 души. Експертите твърдят, че уточняването на цифровите данни е затруднено от факта, че повечето гръцки роми междувременно са се приспособили социално към обществото и съзнателно премълчават ромския си произход.

"Защо ние ромите страдаме така?"

Независимо от широката асимилация, на която са били подложени, десетки хиляди роми все още живеят в гета. Именно тези хора спешно се нуждаят от подкрепа. "Властите обаче влагат пари по различни помощни проекти, но не проверяват дали те достигат до действително нуждаещите се", казва Димитрас.

Европейският съд за човешките права вече е осъждал Гърция за две училища, предназначени само за роми от гетата. "И двете училища обаче все още съществуват в този си вид", критикува представителят на правозащитната организация и добавя: "Едно от училищата се намира в Софадес, където построиха образцово селище за местните роми. Ромските жилища там са дори по-луксозни от мнозина съседски домове. В училището обаче ситуацията е шокираща: там 500-те ромски деца са наблъскани при ужасяващи условия, където изобщо не могат да учат."

"Знаеш ли защо ние ромите страдаме така?", пита Стелиос Каламиотис и сам си отговаря. "Защото не знаем да четем и пишем. Затова ни експлоатират", възмущава се Каламиотис, който има пет деца.

 
Източник: actualno.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини