19 °C

Между Шенген и Азия

Все по-очевидно става, че проблем №1 на страната е кризата с нелегалните емигранти, влизащи през българско-турската граница. Това би трябвало да е приоритет №1 за управляващи и опозиция, защото е ситуация с дълготрайни последици за обществото. Още повече че нелегални емигранти започнаха да навлизат и по море. В публичното пространство сякаш фокусът се измества от сърцевината на проблема.

На първо място се наложи говоренето за бежанци, което няма общо с реалността - това са нелегални емигранти, поне докато преминаването на границата извън КПП е престъпление. Още повече че в Турция не се водят военни действия, никой не ги преследва или гони оттам. Страната е в икономически подем и има повече възможности за работа от България. Продължаващият трафик обезсмисля поддържането на българските консулства в Одрин и Истанбул и идеята за граничен контрол на пропускателните пунктове.

На второ място е постоянното оправдание, което набира скорост през последните седмици, че България не може да затвори границата (да изгради защитно съоръжение), защото това противоречи на европейската нормативна база и практика. Това е манипулативна теза, която се оборва лесно от фактите. През декември миналата година Гърция издигна стена по сухопътната си граница с Турция и рязко пресече потока от нелегални емигранти към страната си. В момента българската граница е фуния, която поема голяма част и от този поток. Да не говорим, че Испания има изградена двойна телена ограда (кльон) в своите територии Мелила и Сеута. И двете страни са десетилетия преди нас в Европейския съюз.

Защо наричаме бежанци нелегалните имигранти?

На трето място, политиката за искане на повече пари от ЕС за справяне с проблема крие опасност най-вече по посока на получаването им. Големите страни отказват да приемат нелегалните емигранти, но вероятно с радост биха дали необходимите средства да ги държат далеч от границата си в някаква сива зона в периферията на съюза. Лошото е, че периферията в случая е двойна - социално-икономическа и географска, а най-големият проблем е, че е на път и да се гетоизира. Буферна зона между Шенген и Азия. И тази мрачна хипотеза става все по-реалистична.

Обществото се нуждае от консенсус по въпроса за изграждането на защитни конструкции по българско-турската граница. Те нямат алтернатива. Иначе след 1 януари 2014, когато паднат трудовите ограничения за българи в ЕС, ни очаква нова мащабна емигрантска вълна, но този път от свестни, кадърни и с професии български граждани, които ще напуснат страната.

Щастие е, че сме последни в ЕС и може да се учим от грешките на другите. Нещастие е, че нямаме стабилен и отговорен политически елит. Оптимистичното е, че все повече медии и личности се отърсват от първоначалното замайване вследствие на сълзливите истории и започват да гледат трезво и реалистично на развиващата се ситуация.

 Калоян МЕТОДИЕВ

Източник: http://pressadaily.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини