Разцепени монети от Перперикон свидетелстват за древната инфлация

Новите разкрития на Перперикон показват още веднъж, че Скалният комплекс на траките е учебник по история, където са фиксирани многослойни обекти в продължение на хиляди години. Трети месец продължават археологическите проучвания през това лято. В северния сектор на Акропола археолозите попаднаха на 12 големи обществени и жилищни сгради на по два-три етажа от римски период, най-големите с дължина до 25-30 м.„Откритите останки от монолитни сгради и улици са важно доказателство, защото досега се смяташе, че те не са били строени в планината, а единствено в равнините. Крепостните стени, които са предпазвали града от нашествия, са с дебелина до3 метра", коментира пред "Стандарт" ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров.

Преди дни екипът на проф. Овчаров попада и на бронзов пръстен с кръстовидна украса с позлатена апликация и част от оловен кръст. Много интересна е и находката от 28 бронзови монети, също от района на северния склон на Акропола. Става въпрос за малко съкровище от средата на 13 век. На находката попаднали работници, които разширяват пътеката към скалния град.Монетите са датирани към 1248-1250 година и са ценни, защото разкриват един недотам познат период от българската история - 30-годишна тежка икономическа криза във Второто българско царство, когато инфлацията в държавата достига до 1200 процента.
Само една от откритите монети е цяла, всички останали са насечени на части, което се е правило заради инфлационните процеси в страната, обясни Николай Овчаров. Така от една монета са ставали две, три и повече. Ако в нормално състояние на икономиката 200 бронзови монети са стрували колкото една 4-грамова златна перпера по време на икономическата криза за една перпера вече са давани 2 300 - 2500 монети.
"Интересното е, че разразяването на монетите е правено само по българските земи, което е своеобразен принос в световната икономическа история", каза Овчаров.

Другата много важна находка от последните дни, на която попадат археолозите на Перперикон, е олтар с диаметър два метра от 15-14 в. пр.Хр. от къснобронзовата епоха с богата керамика, изпълнена с техниката фурхенщихт с врязани изображения на слънца и бяла паста. Сред артефактите е и брадва от полускъпоценен камък яспис. Всичко това дава възможност за точна датировка. „Олтарът е синхронен с олтарите на Татул. А 15 век пр. Хр. е времето на култовия възход на светилището. Заедно с най-ранния датиран олтар от 9-8 в. пр. Хр., открит миналата година на Перперикон, и цялата система от скални олтари, се затвърждава хипотезата за съществуването на голям култов комплекс от 12 кв. км и обща цивилизация в тази част на Родопите", подчерта професорът.Заедно с археологическите проучванията на Скалния град на траките от началото на август започна и реализирането на проекта „Перперикон – дом на богове и хора" за близо 4 млн. лв. Обновеният древен град ще бъде готов за посетители следващата година. Възстановяването има за цел Перперикон да придобие по-автентичен вид.

Източник: КРОСС

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини