Искането за връщане на османски архитектурни паметници на Турция е безсмислено. Това каза за Агенция „Фокус”директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров по повод изказването на турския вицепремиер Бекир Боздаг, че Турция ще поиска от България собствеността на отомански архитектурни паметници. „Вероятно турският вицепремиер не знае, че още през 1909 година сме се разбрали с Османската империя, сключен е договор, според който религиозните имоти, които не се използват, преминават в собственост на държавата. Те и до днес са такива. Някои са раздадени на общините, други са купени по-късно от държавата, от частни лица и т.н. Освен това за тези имоти може да се претендира обикновено без успех поради договора, който споменах, но тя претендира за около 95 имота в момента в градове и села, в които няма мюсюлмани, но има джамии например. Те не могат да претендират по една друга причина. Мюсюлманите в България имат своя структура, организация – Главно мюфтийство на Република България. То не е подчинено на Главното мюфтийство в Турция. Това не е Вселенска патриаршия. Нейните правомощия са само на територията на Република Турция. Нон-сенс е да ги искат. Може да ги иска нашето Главно мюфтийство. Прави го, но без особен успех. В момента все още текат дела за Кюстендил, Ямбол и на много други места”, обясни проф. Димитров. Само независимият български съд може да реши как ще приключат тези дела. Досегашните дела на други места приключват без успех. „Доколкото разбрах - вицепремиерът изглежда е разбрал какъв гаф в допуснал в България и затова се поправил. Казал е, че само предлага пари на България от една турска организация за опазване на османското наследство, която разполага с около 2 млрд. долара годишно. Ако е така, няма нищо лошо. Ние си ремонтирахме по този начин пет църкви – две в Одрин и три в Истанбул с наши собствени пари, макар че те не са наша собственост според законите на Турция. Така че нищо лошо, защото действително част от паметниците са великолепни представители на ислямската архитектура като джамията в Кюстендил например. Тези паметници действително трябва да бъдат запазени. А откъде ще дойдат парите е без значение. Паметниците са си наши”, каза проф. Димитров. Не само османското културно-историческо наследство в България не е в добро състояние. В недобро състояние е и древнотракийското наследство, и римското наследство, и византийското наследство, и старобългарското наследството, защото държавата в криза не може да отделя големи средства за консервация и реставрация на паметниците, каза още проф. Божидар Димитров.
