Хубавите работи стават бавно и за това говорят няколко факта от последните дни. Първо експремиерът Бойко Борисов заговори за коалиционна политика и нов експертен кабинет от всички партии.
После Христо Бисеров от ДПС пусна едно подобно изречение. Което пък ден по-късно лидерът му Лютви Местан изтри със замах и с гняв отхвърли варианта за нов кабинет по спешност. Между изстреляните послания все пак магистрала "Тракия" сложи точката на 40-годишната си строителна история. По-добре късно, отколкото никога, нали. Кръгът "Капитал" стъписващо заухажва правителството на Пламен Орешарски и ние затаихме дъх какво точно иска да каже Иво Прокопиев, и като олигарх със собствена партия ли говори. А междувременно "фестивалът" на демокрацията залива улиците на София вече втори месец.
Не казвам, че всичко това е хубаво, в никакъв случай. По-скоро е смущаващо, защото ораторите – публика на феста са известни с политическия си алцхаймер. Кога Борисов казва истината и кой му суфлира зад кулисите, никога не е ясно. Както е непредсказуем и всеки негов следващ ход, защото той очевидно бързо забравя предходния си. Факт е, че той не се слави с особена последователност и позицията му за АЕЦ "Белене", например, е само един от многото възможни примери. Дали е запомнил готовността си за компромис и за преговори в името на съгласието по основните национални приоритети, обявени по тв "Европа", ще трябва да изчакаме следващата му публична изява. Щом Борисов пръв заговори за междупартийната омраза и зове за компромис, значи вече е систематизирал условията на преговорите и не би отстъпил от тях ни на йота. "На мен никой не може да ми диктува", това той е отсичал неведнъж с режещия си глас. Така, че дори и да се стигне до сядането на масата, пак той ще упорства да дърпа конците. И ако не стане това, ще напусне преговорите, защото той това го може.
В този ред на хипотетични мисли да си представим, че действително Борисов, Станишев и Местан склонят на идеята да поприказват и подишат един и същи въздух "на ползу роду". А Волен Сидеров отвън беснее с пикаещите си момчета. Какъв ли пърформанс ще разиграят протестиращите, същите тези, които над месец скандират "Мафия!" и "Оставка!", и бленуват тоталната изолация на същите политически динозаври. Едни преговори за излъчване на нов експертен кабинет, който да подготви поредните предсрочни избори, съвсем не гарантират осъществяване на протестния блян. А напротив – поредната "демократична" математика и пренареждане на пионките в нивата на властта. Могат ли тези партии да бъдат гарант за разграждането на олигархичния модел, който е главната мишена на бунтарите, не. Защото именно те търпеливо и с постоянство са ни го налагали през годините. Могат ли протестиращите да преглътнат това и да отпрашат по новата магистрала, не. Защото търпението им свърши, но и не задават формулата на спасението, нито излъчват лидери.
Тъкмо тази зееща ниша яхна и олигархът в изгнание Иво Прокопиев. "Република Бг" не е нищо друго, освен нахален римейк на месианския модел. Ние много лесно се прехласваме по ореола на всеки нов месия и после отвратени го заличаваме от политическата карта. Стартовите 10 милиона лева на новите републиканци обаче не са вкусна стръв за балъците, на които кръгът "Капитал" е тръгнал да разчита. Българинът не обича богатите, защото сам не е богат. Искам да си представя предизборни срещи на този републикански елит в Родопите или в Северозападна България и ми е трудно. По тези дестинации не се лети с бизнес-класа, а местните хора хич не са им класата. Така, че диалогът и посланията отсега са кауза пердута. Няма заявка и от протестиращите да са се впечатлили от появата на новия месия и да са го пожелали.
Те обаче пропускат фатално един важен фокус на недоволството си. Никой не забравя, че то изригна заради безумното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Пеевски е депутат от ДПС и съвсем не е последният скандален фаворит за пост на тази партия. Кадровата банка на Местан е повече от шокираща, но никой – нито вътре в движението, нито площадите са скочили срещу назначенията. Бунтовни клетки тлеят само в Благоевград и Пловдив срещу областните управители. Възмущение срещу тези на София и Смолян се регистрира тихо само във Фейсбук, а коментари под постингите от иначе прецизния оратор Местан не могат да бъдат прочетени. Той е над нещата и на него също никой не може да му диктува, твърдят негови съпартийци. Но си траят, защото той уговаря порциите от баницата на властта. Ярки фигури в БСП също са зяпнали от ламтежа на ДПС за власт, но заради запазването и на своята също мълчат. Протестиращите пък много бързо елиминираха антитурските крясъци и потънаха в етническа свръхтолерантност. Така ДПС и Местан си осигуриха уют от всички посоки и нямат излизане от вихъра на кадруването.
На възпоменателния митинг за жертвите на "възродителния процес" в Момчилград на 27 декември м.г. тогава бъдещият лидер на ДПС за пръв път разви тезата си за правителството на националните приоритети, което трябваше да наследи проваления кабинет на ГЕРБ. "За нас по-важното е новото управление да има ясна национална програма с ясно дефинирани национални приоритети, както и ясна европейска визия за ускорено развитие и за излизане от кризата. Едно правителство на националните приоритети ще се радва, ако не на консенсусна, то на широка подкрепа. Тази философия предполага реабилитиране на коалиционността като по-правилния и по-необходим формат за управлението на страната. Дали правителството ще бъде коалиционно в традиционния смисъл на думата, съставено от партийни фигури от 2 или повече партии, или ще се радва на коалиционна подкрепа и ще включва предимно доказани професионалисти, експерти, зад които да стои широка коалиционна подкрепа е въпрос, който ще зависи от вота на избирателите догодина", посочи Местан тогава. И тогава този алтернативен модел звучеше успокояващо. Но зам.-областният на Смолян Бейхан Дуран е с криминално минало така, както и софийският Емил Иванов, макар и с различни по тежест екшъни и санкции за тях. Губернаторите в Благоевград и Пловдив все още не са дочакали широката обществена подкрепа, но се подпират на кълката на коалиционната, която очевидно не е достатъчна, за да влязат в кабинетите си. Най-логично е те да бъдат оттеглени и най-после да бъдат посочени истински експерти с чисто минало и без бизнес-зависимости. Ако ги има в ръкава на Местан и ако той има ясна визия за обществените нагласи.
Днес по БНР той каза следното: "Ние отдавна сме готови за разговор как политиката да се освободи от бизнес-зависимостите. Готови сме да минем през чистилището, протестът ще го роди. Аз чувам гласа на протестиращите". Ако това беше вярно, със сигурност издевателството с назначението на Пеевски нямаше да се повтаря с последвалите го. И нямаше някогашната твърда независимост на експерта Орешарски от времето на Тройната коалиция, когато го наричаха "четвъртият коалиционен партньор", да пада като люспи от лук тези дни.
Ние всички, сигурна съм, сме не само готови, но и добре подготвени за този разговор. Но за чистилището понятията ни категорично се разминават. И за републиката също.
