Не е ясно кой е българският представител, който е гласувал с „въздържал се” по време на гласуването в комисията по земеделието към Европейския съвет в средата на март дали да има забрана на вредящите на пчелите пестициди - неоникотиноиди. Това заявиха българският евродепутат от ЕНП Мария Габриел (ГЕРБ) и пчеларите Михаил Михайлов и Младен Котларски.

Човекът, който не е заел твърда позиция, вероятно е представител на Министерството на земеделието. Той обаче е изпълнявал решение на Министерския съвет, тъй като всяка позиция на България по въпроси, които се обсъждат на ниво „Европейски съвет”, се съгласува и одобрява от правителството. Не е ясно и обаче кога е дадено това одобрение – дали след като служебното правителство встъпи в длъжност или преди това, тъй като заседанието на комисията по земеделието към Европейския съвет, на което се гласува за използването на неоникотиноиди, се проведе на 13-14 март. На 15 март пък беше първата визита в Брюксел на новия земеделски министър Иван Станков.

Припомняме, че резултатът тогава беше 13 страни-членки „против”, 9 „за” и 5 „въздържал се”, като сред тези пет беше и България.

В ефира на bTV Мария Габриел сподели, че най-големите противници на забраната на този вид пестициди са химическите гиганти „Байер” и „Синджента” – германска и британска компания. И Германия, и Великобритания гласуваха с „въздържал се” на заседанието от 13-14 март. Двете огромни компании заявиха, че ако има забрана на пестицидите, 50 хил. работни места ще бъдат съкратени и ще има загуба от 17 млрд. евро. Загубата от опрашването на пчелите за една година е 15 млрд. евро.

В България между 30 и 50% от пчелините са засегнати от неоникотиноидите. Затова пчеларите искат пръскането с пестициди да бъде урегулирано по-добре – наредба номер 15, която има препоръчителен характер фермерите да уведомяват пчеларите, че ще пръскат и кога ще пръскат. Пчеларите настояват пръскането да се извършва в точно обявени часове, за да може пчелите да не бъдат в областите, в които се пръска.

"Ние не сме врагове на земеделските производители. Те обаче трябва да осъзнаят, че тяхното поприще зависи от пчелите - пчелите опрашват културите им", коментира Младен Котларски.

Котларски обясни, че неоникотиноидите остават в почвата по три години и чрез корените на растението стигат до цвета и прашеца и тровят пчелите, които губят ориентация и не могат да намерят кошера си. Затова се иска и забрана.

В Италия например, където има определени забрани, в последните няколко години има 10-15% възстановяване на пчелната популация.

На 29 април в апелативен комитет към Европейската комисия предстои прегласуване на забраната за използване на неоникотиноиди.