„Въпреки кризата, Китница има бъдеще, особено през летните месеци. Идват туристи от страната и чужбина с коли и пеша. Почиват на чист въздух. Обхождат живописната природа в околностите. Покрай река Арда има много хубави места за плаж и пикник. Рибари от Кърджалийска, Смолянска, Пловдивска и чак от Варненска област буквално са „абонирани” за почивка тук, казва кметският наместник Сали Мюмюн. Той е на 53 години и това му е за шести мандат в китното ардинско село.Ако се стегнат някои от старите каменни къщи, могат да се ползват за гости. Тукашните жители не продават имотите си, въпреки че няколко агенции от големите градове проявяват апетити, разказва той.Рехабилитацията на пътната и водната инфраструктура,  липсата на семеен лекар и безработицата са основните проблеми, които вълнуват селският управник. Пътното платно на близо 20-километровата отсечка между Кобиляне и Долна Сполука не отговаря на съвременните изисквания за третокласна пътна мрежа и иска цялостен ремонт. Въпреки проведената среща с директора на Областното пътно управление в Кърджали инж. Радостин Ламбрев все още не са предприети никакви мерки.Трябва да се асфалтира и 4-километровият междуселски черен път до Горно Прахово през махала Търна. Това ще съкрати разстоянието до общинския център с 15 км.Искаме да се движим по нормални пътища, плащаме редовно данъци, купуваме си винетки, заявява Сали Мюмюн.Сега тук живеят около 100 души, предимно пенсионери. През лятото селото е по-многолюдно, защото пристигат много изселници от Турция. Повечето от тях идват да постегнат къщите и подредят дворовете си. Идват и внуците, да видят своите баба и дядо.„Младите избягаха в Кърджали, Асеновград, Айтос, Пловдив и в чужбина, но въпреки това в селото имаме най-много младежи в сравнение с околните села Русалско, Боровица, Брезен. По програмата за временната заетост в кметството работят около 10 души на 8-часов работен ден. Извършват строителни дейности, почистват крайпътни канавки, грижат се за озеленяването”, уточнява кметският наместник на планинското село.Липсата на семеен лекар в Китница създава много проблеми на местните хора. Причината за това е, че повечето от хората не са здравноосигурени. Най-близкият фелдшер е в Брезен и при нужда пристига с частна кола в селото. Почти всяко семейство имат апарати за кръвно налягане и сами си мерят кръвното. Когато се наложи, викат Бърза помощ и така се оправят, обяснява кметският наместник.Със средства, събрани от местни хора е обновена старата джамия в Китинца. Но храмът се пълни с вярващи само по-време на Рамазан и Курбан Байрам, когато пристигат гости от Турция и околните села. Отварят  временни „сергии”, на които вярващите даряват пари за поддръжка на джамията.Най-оживена е Китница по време на традиционния събор, който се провежда в средата на юли. Събират се хора с корени в селото, които живеят в България и чужбина, идват и от съседните села. Празникът започва с мевлид за здраве и берекет. Селото се оглася от музика, димят кебапчета, шаренеят се сергии. Провеждат се турнири по шахмат и народни борби.Повече от десет години в Китница няма тютюнопроизводители. Местните хора си отглеждат картофи и други зеленчуци в градинките си.  Почти всяко семейство гледа и по една крава. Искат да отглеждат животни, но нямат възможност. Фуражът достапоскъпна, млякото ни го вземат евтино за 0,50 ст., споделя мъж на средна възраст, приседнал в смесения магазин да пие една лимонада. В неговата компания е и Орхан Емин, собственик и шофьор на автобусна линия от Русалско до Ардино. Емин е недоволен, че пътува с почти празна кола до общинския център. Качват се едва няколко пътници, не е както преди демократичните промени.Местните жители едвам свързват двата края и затова тефтерът ми е пълен с вересии, споделя собственикът на единствения магазин в селото Байрам Шабан. Почти всяко семейство е натрупало борч. Какво да правиш, като няма откъде да вземеш пари. Докога обаче? Имам клиент, който ми дължи над 1 000 лева, казва с болка Шабан.Споделя, че ще изкара така до края на годината и ще затвори селския магазин. Още през зимата щях да го сторя, но не искам съселяните ми да останат без магазин, споделя той.

 Гюнер ШЮКРИ