След дълго събиране и обработване на информацията, изпращана от космическия апарат, орбитиращ около Марс, екип от Масачузетския технологически институт откри някои доста интригуващи факти за снега, който пада от небесата над Червената планета.
Но преди да започнем да си представяме бой със снежни топки и спускане от Олимп (най-високия връх в Слънчевата система, достигащ 27 км), трябва да знаем няколко неща.
Като за начало, тъй като голяма част от атмосферата на Марс се състои от въглероден диоксид, снежинките са всъщност CO2 лед. Те са миниатюрни частици „сух лед", толкова малки, че биха могли да бъдат сравнявани с размерите на червените кръвни телца.
„Ако изобщо видите тези снежинки, по-скоро биха приличали на мъгла", казва Кери Кахой от МТИ.
Друг факт, установен от учените, е, че натрупването на сняг в южните арктически зони на Марс е с 50% повече от снеговалежа над северните полярни зони. Освен това има и сезонни вариации – през зимата, облаците от CO2 сняг се разпростират до много ниски ширини, до около половината път до марсианските екваториални региони (много подобно на сезоните на Земята).
Освен това те успяват да изчислят размера на снежинките и той варира значително в двете полукълба – на север достигат между 8 и 22 микрона, а на юг – то 4 до едва 13 микрона.
Макар разбирането на снеговалежа и снега на Марс само по себе си да представлява чудесна информация, то е част от търсенето на много по-важен отговор за Червената планета. Те искат да разберат какво представляват частиците, които гравитират около планетата. Защото за да се формират ледените кристалчета от въглероден диоксид, те имат нужда от нещо, около което да кондензират – най-вероятно частици космически прах.
„Какъв прах предизвиква подобна кондензация, питат се учените. А дали не е необходим воден слой около частицата, който да способства кондензацията?" Може би в близките десетилетия ще разберем.
