Събота, 10 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 15°

Любими Герои

Веднъж в ресторанта поручик Ржевски силно запивал с полковника. Случайно полковникът казал: - Поручик, забелязвам, че Вие често ходите по заведения - едва ли не всеки ден. А виждате ли, на мен за такива неща парите не стигат. - Господин полковник, кажете, а Вие какво правите със заплатата си? - попитал поручикът. - Всичко давам на съпругата си, каквото ми даде - толкова. - Ммм... Явно с жените не умеете да общувате, господин полковник! - замислено казал поручикът - Приближете се до нея, целунете я нежно по шията, погалете й рамото, помолете хрисимо и със сигурност ще ви се отпуснат още няколко излишни рубли. Връщайки се в къщи, полковникът се приближил тихо към жена си откъм гърба и целувайки я по шията, я чува да казва: - Е, какво, поручик? Пак ли свършихте парите?
Оценка 0 от 0 гласа
На полицията с любов Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам: - Аре бе пич, дай си почивка. Той мрачно продължава да пише. Викам. - Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка. Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми. - Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе! Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Оценка 0 от 0 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Мъж лови риба. По едно време плувката започва да играе. “Рано е още, нека налапа хубаво” – мисли си мъжът. Плувката започва още по силно да играе. “А така, нека да я глътне..” мисли си той. Плувката се скрива под водата. Въдицата се огъва като дъга. Мъжът засича рязко и започва да намотава конеца. След известно време изважда куката, а на нея виси само червеят, който започва да крещи: - Кво ти става, бе, да не си полудял? Що не вадиш въдицата, за малко да ме изядат рибите...
Оценка 5 от 1 гласа
Мутра кара мотоциклет в гората. Изведнъж от едно дърво се чува глас: - В тази гора не може да се кара мотоциклет. Трябва да те глобя! Поглежда мутрата нагоре, сред клоните на едно дърво се скрил горският. Мутрата гаси мотора и казва: - Абе, я ходи се... Сега ще слезеш от дървото и ще дойдеш да го духаш... Горският: - Ти луд ли си, бе? За кого работиш? - За Компира! Горският вади мобифон и се обажда в министерството. - Да шефе, разбираш ли, тука някакъв в гората... с мотоциклет... Да бе... Казва че работи за някакъв Компир. Да. Ами да. Ама как така... Добре. Добре бе, слизам, слизам...
Оценка 0 от 0 гласа