Петък, 9 октомври 2026 | Кърджали Предимно облачно 15°

Любими Герои

Бай Ганьо тръгнал на гурбет в чужбина. Стигнал и до Япония. Поработил там известно време и като си тръгнал японците от благодарност му подарили дърворезачка. Обяснили му, че това е последен модел и с нея може да нареже 40 кубика дърва без да усети умора. Върнал се бай Ганьо в България и след време отишъл в гората за дърва. Цял ден рязал, успял да нареже 20 кубика и се прибрал в къщи много уморен. На следващия ден станал по-рано, пак отишъл в гората и цял ден рязал без да почива. Успял да нареже 22 кубика и се прибрал капнал от умора. Обадил се ядосан на японците и им обяснил, че тяхната прехвалена дърворезачка не може да нареже повече от 20 кубика дърва на ден. Японците се разтревожили и изпратили комисия, която да провери на място какъв е проблема. Отиват японците с бай Ганьо в гората и той започва да реже дърва. След малко японците започват да говорят по между си: - Леле, този ако се сети да включи дърворезачката цялата гора ще нареже за един ден.
Оценка 0 от 0 гласа
Един фермер, като по чудо се спасил от голямо наводнение в Охайо. След това побъркал всички, да им разказва как се е спасил, по време на наводнението в Охайо. След години умрял и се озовал на оня свят. Свети Петър го посрещнал на вратата и казал: - Ти беше добър човек, затова ще изпълним всяко твое желание. Фермерът веднага скокнал и казал: - Искам да разкажа на всички, как се спасих, като по чудо от голямото наводнение в Охайо! Свети Петър събрал всички. Фермерът застанал пред тях и тъкмо да започне, да разказва, как се е спасил от голямото наводнение в Охайо, Свети Петър му прошепва в ухото: - Слушай, човече, аз разбира се нямам нищо против, да разкажеш, как по чудо си се спасил по време на наводнението в Охайо, обаче гледам, че в тълпата стои Ной...
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа