Петък, 9 октомври 2026 | Кърджали Облачно 16°

Любими Герои

Силвио Берлускони е известен и с вицовете, в които той е главен герой. За да разчупи леда при едно от посещенията си в Брюксел преди време, той разказал следния виц за самия себе си.Лети си Берлускони с хеликоптер над площад "Сан Джовани" и гледа - долу десет хиляди души протестират срещу правителството. Замислил се премиерът какво да стори за бедните хора. - Дали да не им хвърля един чек за 10 хиляди евро? Така със сигурност ще направя щастлив поне един от тях, промърморил той под носа си. После обаче решил, че така не става. - Май ще е по-хубаво да хвърля два чека по 5 хиляди евро. Така щастливите ще бъдат двама. Постоял известно време, погледал тълпата под себе си и пак цъкнал с език. - Не, не става. Малко ще са ощастливените. Но пък ако хвърля 10 хиляди чека за по 1 евро, какво щастие ще донеса. Тогава се обадил пилотът на хеликоптера: - Знаете ли как ще зарадвате всичките 10 хиляди души, господин премиер? Вместо да им хвърляте евро, по-добре вие се хвърлете долу.
Оценка 0 от 0 гласа
Митница. Коли, камиони и изнервени пътници... Пред митничаря стои Гарабед. - Господине, Вие не знаете ли, че е забранен вноса на кафе над 1 килограм, какъв е този 100 килограмов чувал с бразилско кафе на зърна? - Ми, той такова, г-н митничар, той е храна за канарчето - мъмри Гарабед. - Че ти къде си виждал канарче с кафе на зърна да се храни бе? - Абе аз, г-н митничар, да си направя човещината - му нося този подарък, пък то ако иска да яде...
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Оценка 0 от 0 гласа
Манго енд Айше уонтед ту хеф сом kеш. Манго видял шахта. Манго Logging то шахта... Logging... Logging... Wrong Username. - Айше ела тука - сейд Манго. - Йес Манго. - Го ту лог ин дъ шахта. Айше Logging to шахта. Logging... Logging... Password and Username аccepted. You are now recognized. Айше searching Жица. Searching... Searching... No results found! - Манго, folder is empty! - сейд Айше. - ОК, Айше. Next шахта. Logging... Logging... Username and password accepted. You аre now recognized! Serching Жица. Searching... Searching... 2 results found! Please Choose: Choice 1 - Медна жица Choice 2 - Телефонен кабел - Айше Натсни едницата ма! - сейд Манго. - OK. Transfer started. 3%... 24%... 55%... 80%... 99%... 00%. Download finished! - Манго, с колко дърпаш жицата, бе? - сейд Айше. - С ромска стъпка в 2 секунди. Айше logging out... Logiing оut... ERROR. You are detected by NSBOP!
Оценка 5 от 1 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа