В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. - Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат! - Късно е вече, синко, лягай да спиш. - Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! - Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: - Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!

Военна комисия... Лекарят гледа с изумление полуметровия член на поредния донаборник... -Не съм си и помислял , че човешки член може да е толкова дълъг! -Дребна работа! Моите братя имат по дълги! -Браво, браво! Трябва да благодарите на баща си, че ви е надарил толкова! -Не на баща си, а на майка си благодарим! -Майка ви не може да ви надари, а само по бащина, мъжка, линия :баща, дядо, прадядо! -Да, бе, да! Мйка ни е едноръка, и като ни е къпала за какво мислите, че ни е държала? !

При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…

В генералния щаб се срещат двама генерали. - Изглеждате някак странно тази сутрин - казва единият - Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали. Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва: - О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!

Хубав мъж влиза в бар и си гледа часовника. Привлекателна жена. го забелязва и пита: - Приятелката ви ли закъснява? - Не - отвръща мъжът. - Току-що си купих тоя супермодерен часовник и го проверявах. Той ми говори с помощта на алфавълни. - И какво ви казва? - Че не носите гащички. - Съжалявам - заявява жената. - Нося. - По дяволите, тоя часовник трябва да е с един час напред.

Заповед на министъра на отбраната за побългаряване на операционната система Windows: От днес нататък командите и съобщенията да се заменят както следва: Yеs - Тъй вярно! Nо - Съвсем не! ОК - Слушам! Раusе - Свободно, поправи се! Stор - Мирно! Соntinuе - Свободно! Аbоrt - Остави! Rеtrу - Кръгом! Ignоrе - Да се изпълни на всяка цена! Lоgin - Стой, кой там? Раsswоrd - Документи за проверка! Shutdоwn - Отбой! Ассеss dеniеd - Не се полага! Меssаgе - Рапорт. Ехсерtiоn - Непредвдена ситуация. Вместо думата window да се използва "амбразура".

В казармата старшината казва на войниците: - Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. - Редник, защо заставаш при мен отпред? - опитва се да го подразни старшината. - Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…

Внуче пита дядо си: - Дядо, ти участвал ли си във войната? - Да, момчето ми, участвал съм…. - А, там ли ти откъснаха ръката? - Да, момчето ми, там…. - А, как стана това? - Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми….

Пилотът към инструктора по парашутизъм: - Инструктор, всички новобранци скочиха. - Юнаци! - Но ние още не сме излетели!

"Такъв ми бил късмета - единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."

Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: - Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…

Старшина минава медицинска комисия. При очния: - Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Какво, съвсем нищо ли не виждате? - Не, виждам си отлично - просто съм забравил как се казваха…

Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: - Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? - Ами има бе, майна, що да няма… - Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак - редник Петров, имаш ли още вода в манерката? - Съвсем не, господин старшина!

Старшината стои бесен пред строя и крещи: - Чий е този автомат, който не е почистен? - На Калашников, г-н старшина.

- Редник Иванов, можете ли да плувате? - Тъй вярно, господин старшина! - Къде се научихте? - Във водата, господин старшина!

На учения, сержант се обръща към войник: - Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? - Разбира се, - отговаря Петров - Вземи братче! - Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? - Съвсем не, господин сержант!

При военния лекар идва новобранец с кашлица. Лекарят по погрешка му дава разслабително. На другия ден двамата се срещат на плаца. - Е, как е, боец? Кашляш ли още? - Не смея…

Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него - мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: - Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: - Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. - И що? - Има лошо куче.

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: - Какво стана докато ме нямаше, редник? - Нищо, генерале… - Сигурен ли си?! - Ами… само едно куче умря… - Какво куче? - Дето яде от червата… - Какви черва? - Тези на коня… - Какъв кон? - Дето умря докато теглеше каруцата… - Каква каруца? - Тази с водата… - Каква вода? - Тази с която гасихме пожара… - Къде пожар? - Ами…полка… - Какво? Как? - Ами от фаса на Любо… - Ама Любо не пуши…? - Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…