Неделя, 11 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 16°

Разни

Един цар имал три дъщери. Той много искал да ги омъжи, защото вече ставали на възраст, но никой не искал да ги вземе, защото били много грозни. Един ден на царя му писнало и ги накарал да вземат по един лък и да стрелят - където падне стрелата, там ще се омъжат. Стреляла първата - стрелата паднала в обора - хайде, омъжила се за овчаря. Стреляла втората - в реката, омъжила се за рибаря. Стреляла третата - в едно блато. Отиват да видят кой живее там - няма жива душа, само една жаба се излежава на едно голямо зелено листо. Принцесата я погледнала и - понеже била чела приказки - решила да я целуне, та да се превърне в принц. Целунала я - нищо. "Дали не трябваше да я целуна по двете бузи?" Пробвала - нищо. Жабата: "Аре, маце, сега вземи ми направи и една свирка, че съм много омагьосан!"
Оценка 0 от 0 гласа
Двама приятели решават да станат алпинисти и като за първи път да искачат един връх на 3000 м височина. Обаче и двамата имали по един дефект: единият бил много нервен и невъздържан, а другият заеквал. Нервният вървял бързо по байра, заекващият не можел да го настигне и започнал да го вика: - Ейй, Ива... ейй Ива... Ейй Ива... ейй Иванееее. - Какво си се развикал бе, ще падне некоя лавина да ни затрупа. - Абе пп... а пп... а пп... а пп... а пп. - Стига пъка бе, не мога да изкача байра, като са качим горе ше ми го кажеж. Стигнали върха и нервният попитал приятеля какво е искал да му каже. - Абе пп... палатките останаха долу! - Абе ти защо ми го казваш сега, бе? - На... на... ли те пи... пи... тах и ти ми каза като са качим горе да ти го кажа. - Леле, ти си ебати заекващия тъпак! - Абе мм... а мм... а мм. - Не мъкай, слизаме долу, че няма време. Слизат долу и палатките ги няма. - Каде са палатките? - Мм... а мм... МАЙТАПА СА БЕ!
Оценка 0 от 0 гласа
Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно."
Оценка 0 от 0 гласа