Събота, 10 октомври 2026 | Кърджали Облачно 19°

Разни

Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла "Аладин и вълшебната лампа". Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната. Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"... Така и направил. В залата се надига мощен кикот. Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее. - Петка, какво ти става? - Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...
Оценка 5 от 1 гласа
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена. Мъжът: - Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща... - Какви неща? - пита жената. - Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се. - И кво? - И аз се помоли, а Господ му изпрати... - Какво му изпрати? - Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Оценка 4 от 2 гласа