Кокошката снесла пет килограмово яйце. При нея изпращат репортер от местния вестник. - Как стана това? - Тайна. - Какви са бъдещите ви планове? - Да снеса шест килограмово яйце. След това репортерът задава въпроси на петела: - Как стана това? - Тайна! - Какви са следващите ви планове? - Да счупя главата на щрауса!

Голяма акула учи малкото акулче как се ядат хора: - Като видиш човека, първо вадиш перката над водата да се вижда и правиш един голям бавен кръг около него, след това правиш по-малък и бърз кръг, и тогава го ядеш. - Добре, мамо, не мога ли да го изям направо? - Можеш, но трябва да го ядеш с гомната...

Мечо Пух върви из гората и гледа на едно дърво кошер. Качва се и почва да яде мед като бърка с лапи в кошера. Тръгва да слиза но от меда залепнал за дървото. Не щеш ли по пътеката се задава Прасчо... Мечо Пух се провиква: - Прасчо, Прасчооо, моля ти се отпори ме! Прасчо го отпрал... ... след няколко часа завалял дъжд и Мечо Пух сам паднал от дървото.

Два червея си говорят: — Леле, гледай – групов секс! — Какъв групов секс, бе! Това са спагети!

Две кокошки се срещат и едната пита другата: — Какво ново? — Остави ме, че с тоя новия петел такъв секс правихме, та цяла седмица снасям бъркани яйца!

Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам моето куче.

- Защо калинките летят бавно? — За да не им отнемат точки.

Изяж бобър, спаси дърво!

Един слон отишъл на доктор. Докторът му казал: — Ще пиете от това лекарство по 6 чаени лъжици на ден. — Няма да стане докторе. — Защо? – очудил се доктора. — Защото в нас има само 4 чаени лъжици!

Едно зайче отива в ресторанта и пита келнера: — Имаш ли шкембе? — Имам. — А имаш ли свински врат? — Имам. — А свински бутове? — Имам. — Леле! Сигурно си много грозен!

Върви си Баба Меца из гората и гледа насреща й човек. — Ти кой си? – пита го тя. — Ами-и-и-и… турист. — Не – казала Меца – аз съм турист, а ти си туристическа закуска.

Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата: — Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами няма. Ламята продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка: — Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами няма. И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека: — Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами има. — Казвай. — Може ли да не дойда? — Може.

Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе. Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата. И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път. Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето. След малко се свестява и си казва: — Брей, те много съкратили приказката бе…

- Бабо, защо са ти толкова големи очите? — За да виждам по-добре, внучко. — Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? — За да чувам по-добре, внучко. — Бабо, а защо ти е толкова голям носът. — Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…

Някаква баба се обажда притеснена на пожарната: — Котката ми се качи на едно дърво и не може да слезе, можете ли да дойдете да я свалите? — Няма страшно, бабо! Ще огладнее и сама ще слезе. — А ако умре от глад? — Абе бабо, да си виждала някога на някое дърво скелет на котка?

Две птички си летели, и се карали коя да е посредата.

Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…

- Как се лови заек? — Прикривате се зад някое дърво и започвате да издавате звук на морков…

- А може ли да погаля котката ви? — Разбира се! Само момент да донеса йод и бинтове.

Тича Мечо Пух при Прасчо и вика: — Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко: — Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват! Прасчо учуден пита: — Приказват!? И какво приказват? — Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!