Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 12°
Кърджали България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Модерна циганка-гледачка към минаваща девойка: - Алоууу, чаровницееей! Спри са да ти казвам, имйел шъ пулучиш! Голем късмет та чака, добър пръвайдър ша намериш! Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в кюто, ама ти много са крийш, ма! Пусни му на чиляка... оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест! Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре. Аууу! Малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш.
Разни 2,913 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един ден майката на седемте козлета излязла на пазар и им казала няма да отваряте вратата на никои.САМО НА МЕН паролата ще е "Ям чушки".Отишъл Кумчо Вълчо потропал на вратата козлетата попитали: -Кои е ? -Аз съм вашта маика. -Кажи паролата. Отвънка не се чуло нищо и вълкът си тръгнал.Отишал тои при лисицата(тя нали била най голямата клюкарка)попитал я дали знае паролата и тя му казала че паролата е ЯМ ЧУШКИ.След няколко дни Вълка пак отива същата ситуация,почукал тои на вратата отвътре се чуло: -Кои е ? -Маика Ви! -Кажи паролата -Ям чушки Отвътре се обадило едно козле -Яж ми ***! От днес си имаме шпионка! :) Чък Норис влязал в кръчмата и заръчал: - За всички по едно голямо, а за Батето една лимонада и сметката... Десет човека, които говорят, създават повече шум, отколкото хиляда, които мълчат Три жени си умряли и отишли на небето.Там ги по- среща свети Петър и им казал: - Виждате ли тука има само облачета. Ще ходите само по белите, а по черните няма да стъпвате! Тръгнали те и след време се срещат.Едната била с много грозен мъж: - ??? - Ами стъпих на черно облаче. Идва втората с още по-грозен. - Ми и аз стъпих на черно облаче. Идва третата, ама води много готин пич. -???? - Ами аз стъпих на черно облаче - отговаря пича Когато бях малко момче, хората вече бяха за почнали да говорят, че романът е в упадък. През изминалите оттогава години почти всичко друго стигна до упадък, включително и хората, които говореха такива неща. Романът обаче си остана на върха на дървото.Сър Озбърт Ситуел