Трима будиски монаси седят в боза лотус в градината на манастира си и водят благочестива беседа:
Първият:
- Преди да постигна просветление, 3 години практикувах съсредоточаване и медитация.
Вторият:
- Преди да постигна просветление, 5 години практикувах съсредоточаване и медитация.
Третият:
- На мен едина тухла, която падна на главата ми беше достатъчна.
Във влак пътували един поп, един съдия, и един обикновен доста смешен човечец. И станало дума кой от тримата е най-важен из между тях. Попът казал:
- Аз който ме срещне ми казва ваше правосвещенство.
Съдията казал:
- Аз пък като ме срещне някой ми вика ваше превъзходителство.
Дошло ред и на третия спътник, който казал:
- Абе не се карайте няма по-важен от мене аз като вляза някъде
ме посрещат с "Господи, пак ли си ти!".