Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
- Докторе, всяка нощ сънувам един и същ кошмар. Сънувам тъщата, която влиза в стаята ми и води заварзан с връвчица крокодил.
- Да, това е ужасно.
- Представете си: виждам жестоки жълти очи, зелена кожа, зъби, готови да те разкъсат...
- Вие ме плашите...
- О, аз още не съм ви казал нищо за крокодила...