Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Един англичанин отива на лов за бели мечки при чукчите.
Чукчата, който ще го води го пита:
- Можеш ли да бягаш?
- Мога.
- Пак те питам, можеш ли бързо да бягаш?
- Мога, разбира се!
Тръгнали на лов. Вървели цял ден. Накрая чукчата видял една заспала мечка. Отишъл до нея и леко я набучкал с ножа. Мечката се разярила, скочила и ги подгонила. Тичали, тичали… На англичанина му омръзнало да тича, спрял, обърнал се и застрелял мечката. Чукчата ужасно се ядосал и го пита:
- Аз като те питах можеш ли да бягаш ти какво ми отговори?
- Мога.
- А сега, ти ще носиш мечката до селото.