Жените отговарят:
М: Къде си била през целия ми живот?
Ж: Криех се от теб.
М: Не сме ли се виждали някъде преди?
Ж: Да, затова вече не ходя там.
М: Свободно ли е мястото?
Ж: Да, и моето ще се освободи, ако седнете.
М: У вас или у нас?
Ж: И на двете места. Ти отиваш у вас, аз у нас.
М: Как предпочиташ яйцата за закуска?
Ж: Неоплодени.
М: Тялото ти е като храм.
Ж: Съжалявам, днес няма служба.
М: За теб бих отишъл на края на света.
Ж: И би ли останал там?
М: Уморена ли си тази вечер? Защото си мислех за теб цял ден.
Ж: Разбира се, се съм уморена, (кратка пауза с невинна усмивка) уморена съм от глупостите ти.
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара:
- Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе?
Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил:
- Такъв е живота, брато. Който може спира.