Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Предимно облачно 23°
Груйо отишъл в гората да сече дърва. Сбарал го горския и го пита: - Груйо, от къде отсече това дърво? - От по дебелата страна г-н горски. - Груйо, от къде отсече това дърво бе? - От по дебелата страна г-н горски. - Груйо, ако не ми кажеш от къде отсече това дърво ще те вкарам в съда! - Нали Ви казвам г-н горски - от по дебелата страна... Горския вкарал Груйо в съда и съдията пита: - Име? - Груйо. - Презиме? - И зиме и лете все Груйо ми викат. - Хмм... женен ли си? - Да! И то за жена! - Че къде си виждал някой да е женен за мъж бе? - Ами сестра ми миналата година се ожени за мъж! - Хах... жена ти конспираторка ли е? - Кон ли спира, магаре ли спира това си е нейна работа! - Жена ти комунистка ли е? - Кому ниска, кому висока, на мен си ми е тамън! Съдията вече не издържал: - Абе Груйо, ти някога влизал ли си в съд бе? - Да г-н съдия! Миналата година като чистих кацата целия се наврях в нея!
Любими Герои 4,127 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Защо някои мъже присъстват при раждането на децата си? - Защото са отсъствали при зачеването им! Двама бизнесмени си споделят: -Ох, така се уморявам от работа, че дори и сексът вече не ми носи вече никакво удоволствие. -Ами, по-често прибягвай до поза „задна прашка”. -Мислиш ли, че това ще помогне? -Не, но поне няма да се налага да правиш доволни физиономии. Имам си толкова ядове, че ако се появи нещо ново, ще започна да се ядосвам за него чак след три месеца... Възмутен гост на хотел се обръща към управителя: - Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие? - Че аз, откъде да знам? - лениво отвръща управителят. - Случайно да ви приличам на метеоролог.... В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч: - Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята. Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши. Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло: - Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари? Директорът се усмихнал и отвърнал: - Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!