- Татко, викат те на малка родителска среща.
- Как тъй малка бе?
- Аз, ти и директора.
- Защо?
- Подпалих кабинета по химия.
След няколко дни.
- Татко, пак те викат.
- Защо?
- Взривих кабинета по физика.
След още няколко дни.
- Татко, пак те викат.
- E, тоя път няма да отида.
- Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...