Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 12°
От ръководството на телевизията питат кореспондента за ситуацията във Варна, но да е накратко. - Колко кратко да е? - С няколко думи, че няма време! - Душ, гуш и муш!
Разни 3,475 прегледа
Следващ →

Още вицове

Великите умове обсъждат идеи Средните - идеи останалите обсъждат хора Лято. Жега. Двама философи си говорят. Биричка, картофки. Единият: - Нали? Другият: - Дали Биричка картофки. Още 2 часа... и първият: - Надали! Голям мъж(и в прекия и преносния смисъл), български чиновник с все сила бие хванатия любовник в леглото. Жена му: - Скъпи, какво правиш?! Ще го убиеш! - Нека! - Ще те арестуват! - Нека! - Ще те изключат от партията! Мъжът спира. Любовникът, пълзешком напуска спалнята, стига в антрето: - Слава на "ГЕРБ"! Иванчо се хвали на жена си, че успял да купи на половин цена две автомобилни гуми. - Какво толкова се радваш? Нали нямаш кола? - Слушай! - ядосва се Иванчо. - Аз казвам ли ти нещо, когато си купуваш сутиен? Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!