Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 14°
Втората част на втория стих на втората строфа подсказва второстепенното значение на този факт за второстепенния герои. Учителка по български език и литература
Бисери 4,286 прегледа
Следващ →

Още вицове

Старият хан събрал синовете си, за да им разкаже приказката за задружността и снопа стрели. Казал на най-големия: - Синко, подай ми стрелите. - А къде е колчана, татко? - Ей там, зад плочата на Лили Иванова. Wikipedia: Аз знам всичко! Google: Аз намирам всичко! Facebook: Аз знам всички! Internet: Без мен вие сте нищо! Електричеството: Мълчете, глупаци! Нимфоманка... К’вото и да правела, в който и бар да отидела, на сутринта все се чувствала незадоволена... Замислила се кое е най удачното място за нейната страст, и накрая взела решение - качила се на кораб на дъълго, дълго пътешествие. ... След три години нашата нифоманка казала: "е не може повече така".. и умряла ... След още три години моряците казали: "е не може повече така".. и я изхвърлили зад борда. Съдията към ответника: - Разкажете още веднъж какво се случи! - Прибирам се след командировка - заразказвал ответника, и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака... Съдията към ищеца: - А вие какво бихте разказали? - Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака... Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка): - А вие какво бихте добавили? - Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя... Докато ми плащат колко да не умрем, ше бачкам колко да не заспим!