Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Кърджали
14°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Втората част на втория стих на втората строфа подсказва второстепенното значение на този факт за второстепенния герои. Учителка по български език и литература
Бисери
03.10.2017
4,286 прегледа
Следващ →
Още вицове
Старият хан събрал синовете си, за да им разкаже приказката за задружността и снопа стрели. Казал на най-големия: - Синко, подай ми стрелите. - А къде е колчана, татко? - Ей там, зад плочата на Лили Иванова.
Wikipedia: Аз знам всичко! Google: Аз намирам всичко! Facebook: Аз знам всички! Internet: Без мен вие сте нищо! Електричеството: Мълчете, глупаци!
Нимфоманка... К’вото и да правела, в който и бар да отидела, на сутринта все се чувствала незадоволена... Замислила се кое е най удачното място за нейната страст, и накрая взела решение - качила се на кораб на дъълго, дълго пътешествие. ... След три години нашата нифоманка казала: "е не може повече така".. и умряла ... След още три години моряците казали: "е не може повече така".. и я изхвърлили зад борда.
Съдията към ответника: - Разкажете още веднъж какво се случи! - Прибирам се след командировка - заразказвал ответника, и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака... Съдията към ищеца: - А вие какво бихте разказали? - Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака... Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка): - А вие какво бихте добавили? - Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Докато ми плащат колко да не умрем, ше бачкам колко да не заспим!