Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Кърджали
14°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
- Доцент Иванов, отново вашия телескоп е насочен към женското общежитие. Нима не ви е интересно да наблюдавате зараждането на нова галактика?
Професионални
03.10.2017
3,961 прегледа
Следващ →
Още вицове
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: - Петка, нещо да се е случило? - Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. - И от какво се счупи, бе Петка? - Ами докато заравях кучето. - А то от какво е умряло? - Яде развалено месо от умрелите коне. - Е, те пък от какво умряха? - Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. - Що гръмна склада? - Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. - Абе, Петка, та той нали не пуши? - А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
Един свещеник пътувал във влака заедно с един младеж с крайно лоши и дразнещи обноски. Най-после на една гара младежът слязъл. Когато влакът потеглил, свещеникът се подал през прозореца и се провикнал: - Оставихте нещо тук! Младежът запъхтян се втурнал след влака. Когато се изравнил и попитал какво е оставил, отецът му отвърнал: - Оставихте много лошо впечатление!
госпожата:иванчо защо имаш същите грешки като марийка иванчо:защото имаме една и съща учителка
Карат се мъж и жена. Жената: - В моя живот съм имала само двама истински мъже! Мъжа, с любопитство: - А кой е втория? - ...че ти първия не знаеш...
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…