Учителката отива при Иванчо, разглежда му тетрадката, тъжно въздъхва:
- Иванчо, много те моля - пиши четливо!
- Аха! Сега помолите да пиша четливо, а после още ще кажете, че и без грешки!
- Генко, как не ви е срам? Четиредесет години сте живял с една жена, а сега сте я зарязали и сте се оженил за по-млада!
- Нищо не разбирате вие! Със стара жена през нощта се измъчваш - ту валидол й дай, ту някакви капки, ту отвори прозореца-затвори прозореца. Ужас! А с младата колко е хубаво: вечерта ще мине, сутринта ще дойде, цялата нощ спиш спокойно.