Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 15°
Майка влиза в стаята на сина си и го заварва да си блъска главата освирепяло в стената повтаряйки след всеки глух удар: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? Шокирана от това което е видяла майката затваря вратата. След пет минути я отваря пак и вижда същата гледка - стената окървавена, лицето на сина й сялото в кръв и сополи, а той продължава да се блъска в стената крештейки: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? Горката майка се разплаква и в безизходица отново затваря врата. След още малко време влиза в стаята и вижда сина си целия потрошен и обезобразен - продалжава да издевателства върху себе си: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? - Какво правиш по дяволите !? - пита ужасената майка. - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? - Какво правиш бе Иване ?!? - ДА ВЕЕЕЕ!!! ИВАН БЕШЕ ВЕЕЕЕ!!!!
Черен хумор 2,960 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един митничар се връща вкъщи и какво да види - масата сложена за двама - цветя, вино, вечеря! Обръща се той към жена си и: - Ти си с друг мъж! Казвай, къде го скри! А тя: - Как, бе скъпи - не съм с друг мъж. Сама съм. - Как ще си сама, като на масата е сервирано за двама и е ядено и пито вече!?!! - Ами аз за тебе съм я приготвила. Тебе чакам! Митничарят обаче не повярвал и тръгнал да търси любовника из къщата. Поглежда под леглото: - Тук го няма! Поглежда в кухнята: - И тук го няма! Поглежда в банята: - И тук го няма! Отива в спалнята, отваря гардероба, а оттам се подава една ръка със 100 долара, а митничарят прибира парите, затръшква вратата и казва: - Ааа, и тук го няма!!! Бай Ганьо закъснял за работа и шефът му го смъмрил. Бай Ганьо се заоправдал: - Не съм виновен. Един човек изпусна на улицата 50 лева и докато не се разпъсна тълпата, не можах да мръдна. - Защо да не си можел? - Ами, защото банкнотата беше под краката ми! - обяснил Бай Ганьо. ГДБОП - Главна Дирекция за Борба с Опозицията и Пиратските сайтове Двама борци си говорят: - Знаеш ли, че жена ми вчера имаше рожден ден? - Еми, това е хубаво. И какво и взе? - Ами, пет лева от портмонето. Червената Шапчица, Роджър Зелазни Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й. Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни. - Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността. Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.