Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 13°
Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма.
Други 3,157 прегледа
Следващ →

Още вицове

Докторът мери пулс на пациент и си гледа часовника. Пациентът: - Докторе, много ли е сериозно? - Много! Влака ми потегля след 15 минути. Как се смее една сьвсем обикновена чукча - Чук,чук,чук Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал: - Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? - Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти? - А аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре... - Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел професора Агоп? - сетил се Гарабед. - Отдавна не съм чувал нищо за него! - Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре! Момче закъснява след училище. Бащата го пита защо. Синът отговаря, че е помагал на възрастна жена да пресече улицата. Бащата го похвалва и му дава бонбон. На другия ден синът идва с няколко приятели. - Тате, ние пак преведохме старицата през кръстовището. Бащата им дал по една бонбон на всички. На третия ден дошъл сина с половината клас. - Тате, преведохме старицата през кръстовището. - А защо сте толкова много? - Ами тя се съпротивляваше. Червената Шапчица, Йордан Йовков Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари. Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…