Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Урок в час по абстрактно мислене. Учителката задава въпрос:
- Какво е това деца, намира се до пътя и е сиво?
Петърчо:
- Стена!
- Правилно, но може и да е магаре до пътя. Какво е това, кафяво на полето?
Гошко:
- Купа сено!
- Правилно, но може и да е крава.
Иванчо вдига ръка.
- Кажи Иванчо.
- Аз искам да задам въпрос за абстрактно мислене. Какво е това, което като влиза е твърдо, сухо и продълговато, а като излиза е меко, мокро и се разтяга?
Учителката го хваща за ухото да го гони от час, а Иванчо продължава:
- Правилно мислите госпожо, но има и друг отговор - дъвка!