Вицет — Кърджали

Госпожата на Иванчо влиза в класната стая и вижда на дъската нарисуван един член. Пита: - Ученици, кой го нарисува? След повтаряне на въпроса няколко пъти Иванчо си признал. - Иванчо, след часовете при мен в кабинета. Влиза Иванчо в кабинета, а отвън съучениците очакват да видят какво ще се случи. Минават пет, есет, петнадесет минути. На двадесетата минута Иванчо излиза целия разрошен, измачкан. Съучениците му го питат: - Какво стана? - Аз казвах ли ви, че винаги има нужда от малко реклама..

Иванчо и Марийка 03.10.2017 4,500 прегледа

Следващ →

Още вицове

Веднъж поручик Ржевски, въпреки добрите си нрави и висок морал, пренощувал в публичен дом. На сутринта, обувайки ботушите си и намятайки шинела, изведнъж чул женски глас: - Почакайте, поручик! А парите? Възмутен, поручикът отреагирал: - Драга ми госпожо, хусарите пари от дамите не взимат! Две колежки от по-старата генерация убиват време на тротоара с лаф, същевременно дебнейки за клиенти. От лаф на приказка, стигнали до драматичен спор коя е по тесничка отдолу. Лъгали се к’во се лъгали, накрая едната казва: -Ако знаеш снощи се пробвах и пишкам в дупката на шишенце от одеколон без да капне отвън! Другата отговаря: -Ма ти забрави ли преди 5 години, га бяхме по - засукани ,ония студенти дето ни чукаха на тавана без кенеф. Момчето ти даде един леген да пикаеш и след това да го лиснеш през балкона. Ми ти не можа да уцелиш легена, ма, сух си остана, та момчето бърса, бърса пода на квартирата и не ти плати заради това!! Пред синагогата стоят двама просяци - един евреин и Киркор. Хората минават, поглеждат ги и пускат пари само в шапката на евреина. Дълго време се точили така и накрая един се обръща към Киркор и му казва: - Що си застанал тука бе, да не си мислиш, че някой ще ти даде на тебе - ние даваме само на нашия човек. Отминава си той, а Киркор се обръща към евреина и му смигва - погледни го тоя бе Гарабед, седнал нас да учи на бизнес. Ако си обичал някога някой никога няма да можеш да му простиш. Непосилно е чувството, не сме богове, за да простим че някой взел ни е всичко което сме имали. Непростимо е да откраднеш нечие сърце. Ловец поканил другари на вечеря и ги гостил с някакъв превъзходен апетитен дивеч. Гостите ошушкали всичко и го запитали какво е това, което им е поднесла домакинята. - Как какво, че това е заек! - Я, отде го намери тоя заек по наште места! - Ами вчера, тамън излизам от къщи, го гледам точно пред мене заека, стои пред вратата и ме гледа… Вдигнах пушката, баам точно в десятката… не успя и едно "мяу" да каже!