Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
- Зайо, айде да се возим!
-Добре бе Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км/час и пита:
- Зайо, напика ли се от страх бе?
- Не бе, не бе!
Вдига вълкът 200 км в час.
- Напика ли са бе?
- Абе много бавно караш бе! - казал зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
- Напика ли са бее?
- Неее.
- Е ся ше са насереш кат ти кажа, че нямам спирачки!