Неделя, 22 ноември 2026
|
Кърджали
12°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Жена, защо не си ми изгладила костюма? — Но аз го изгладих! — Не е вярно! Заплатата ми стои непокътната в джоба.
Прочети още подобни вицове
18.11.2026
06.11.2026
06.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Черен хумор
Умира Рабинович. Вика при себе си Сара и й казва: - Сара, изпълни ми последното желание! Изгори ми след като умра, а прахта ми сложи в един плик с надпис: "Сега вече получихте всичко от мен!" и го изпрати на данъчните.
Черен хумор
03.10.2017
3,192 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Мъж се обажда в районното полицейско управление: - Ало, добър ден! Искам да ви съобщя, че има пожар... - Имате грешка. Тук е полицията, а не пожарната. След малко звъни отново: - Ало! Бих искал да съобщя за пожар... - Нали вече ви казах, набирайте 160! След близо десетина минути колега на дежурния полицай влита и крещи: - Бързо, бързо... Районното гори!... Поука: Не бързайте да прекъсвате грешните обаждания, може все пак да е за вас!
Баща намерил в сина си електронна цигара и го накарал да я изпуши цялата, барабар с батерията и зарядното.
Мъжът търси нещо, но не успява да го намери и пита жена си: - Да знаеш къде е онази стара бракма? От кухнята се чува гласът на тъща му: - Може и да съм бракма, но съвсем не съм стара!
В живота на всеки човек има радост и тъга, болка и щастие, нали? Затова и той е труден... затова боли, затова се борим, затова вървим... Нагоре, надолу, напред, назад... Но все по път, който избираме сами... Сами, защото сме сводобни да избираме... Да чувстваме!
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една гора. Чапай казал: - Бързо, Петка, преобразявай се в пейка, а аз - в брезичка, и така ще се спасим. Така и сторили. Дошли белите, спрели се да починат. Единият извадил нож и издълбал на пейката името си. Заминали си белите, преобразили се Чапай и Петка отново в хора, на Петка охкал, пъшкал и се тръшкал. - Млъкни бе, глупак! - срязъл го Чахай. - На тебе само едно име ти издълбаха, а на мене - клончето ми отрязаха...