Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 22°
- Защо не спасихте жена си, когато тя се давеше? - Аз така и не разбрах, че се давеше - тя си викаше както обикновено.
Семейни 3,858 прегледа
Следващ →

Още вицове

Две циганчета се навъртали покрай пътниците на Централна гара. Полицай забелязал едното да краде и го хванал. Помъкнал го към участъка. Другото циганче стояло на разстояние отстрани и завикало: - Остави го бе, чиче, пусни го! Той е кръгъл сирак, няма ни баща, ни майка! Него леля му го е раждала. Жестоките боища за власт в клетката на маймуните доказва, че ние наистина сме произлезли от тях. Госпожата в училище пита учениците: -Ученици, искам да ми кажете, колко пози в секса знаете? Иванчо вдига ръка и казва: -Ами, Госпожо като се замисля, аз знам 99 пози в секса. Госпожата: - Много бе, ИванчоКажи сега ти Марийке? ! Марийка: - Ми, Госпожо аз знам май само една, жената отдолу мъжа отгоре. Тогава Иванчо станал и казал: - Оооо, Госпожо ми тогава моите стават 100. Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях. Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го: - Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл? - Как защо? Излязъл съм да отказвам... - Какво представлява Америка? - Америка е като... офисен стол! Удобно, функционално, има ръчки навсякъде, можеш да го настроиш за себе си. Но скучно. - А какво представлява Англия? - Англия е като старо кожено кресло. Неповратлив, тежко, тук-там протрито, тук-там сцепено. Но уютно! И с неповторим аромат... - А България? - България? Хм. Паркова скамейка. Неудобна. Трески. Духа... Но на нея са изрязани нашите имена.